Мъдър, дързък и суров, "Вината в нашите звезди" на Джон Грийн е труден за преглъщане роман за смешното и трагичното в това да си влюбен и... на крачка от смъртта. Книгата и екранизацията трогнаха много хора по цял свят, затова днес ви представяме 10 силни цитата от романа.
"Понякога четеш някоя книга и тя те изпълва с такова странно чувство, че накрая стигаш до убеждението, че разбитият на парчета свят никога няма да върне целостта си, докато всяко живо същество не прочете тази книга."
"Точно това е любовта. Любовта е да държиш на дадената дума въпреки всичко."
"По-добре ли си?
- Не - измърмори Исак задъхано.
- Тъкмо това е проблемът с болката - каза Огъстъс, след което погледна към мен. - Трябва да бъде изпитана докрай."
"Истинските герои не са хората, които правят нещо; истински герои са хората, които забелязват нещата, обръщат внимание."
"Аз вярвам. Без никакво съмнение. Но не точно в идеята за рай, където всички яздят еднорози, свирят на арфа и живеят в имения от облаци. Но вярвам. Вярвам, че има нещо с главно Н. Винаги съм вярвал.”
"Твърдиш, че крехкото и рядкото е прекрасно само защото е крехко и рядко. Но много добре знаеш, че това е лъжа.”
"Аз вярвам в истинската любов. Не вярвам, че всеки може да запази очите си или да не се разболее, или нещо такова, но вярвам, че всеки трябва да има истинска любов и че тя трябва да продължи най-малко до края на живота ни."
"Скръбта не променя хората. А разкрива същността им."
"Нямаш право на избор дали да бъдеш наранен - сам можеш да избереш единствено кой да те нарани."
"Ето в какво вярвам. Вярвам, че вселената иска да бъде забелязана. Смятам, че вселената приема радушно всяка проява на интерес и възнаграждава интелекта, отчасти защото иска хората да обърнат внимание на нейната красота. И кой съм аз, една нищожна прашинка в историята на света, за да казвам на вселената, че тя – или представата ми за нея – е преходна?”
