Случва ли ви се редовно да чувствате, че нямате достатъчно време за всичко? Но замисляли ли сте се, че може сами да сте виновни? Много от нас имат навици, които всъщност ни губят времето и отнемат от продуктивността ни. Вижте кои са най-често срещаните:
Фокусирате се върху това какво мислят другите.
Докато не изобретят устройство за четене на мисли, никога няма да знаете със сигурност какво е в главата на другите. Така че няма особен смисъл да се съсредоточавате върху това.
Все си мислите "Какво щеше да бъде, ако...“
Какво ли щеше да бъде, ако бях завършил/а друго? Ако се бях оженил/омъжила за онова гадже? Ако бях приел/а онова предложение за работа? Не можете да промените миналото. По-добре отделяйте време да мислите за бъдещето.
Представяте си най-лошото
Едва ли ще се случи най-лошото. А пък и да стане, едва ли ще е по начина, по който си го представяте, така че цялото нещо се обезсмисля.
Притеснявате се за състоянието на икономиката
Да, то със сигурност ще ви повлияе. Но освен ако не сте част от властта, няма какво да направите, за да го промените. Затова тревогите са излишни.
Дразните се на другите шофьори
Всички сте блокирани в задръстването. Дори някой да ви подразни с изпреварване или друго, няма смисъл да хабите нервни клетки по него.
Обвинявате родителите си за проблемите си
Подобно поведение пълни джобовете на редица психотерапевти. Ти избираш кой да бъдеш и какво да правиш. Майка ти може да не е била перфектна. Преживей го.
Подреждате деня си според хороскопа си
Има ли нужда от обяснение?
Оплаквате се от неща, които са извън вашия контрол
Оплакването като цяло има смисъл само в един случай – ако сте си купили стока, която са ви доставили в недобро състояние. Но по повод всичко друго – времето, политиците, съседите, колегите и т.н. - си е загуба на време, което можете да използвате по-продуктивно.
Очаквате всичко винаги да е перфектно
В истинския свят няма перфектни неща. Да очаквате обратното е предпоставка само за разочарования.
Спорите с непознати
Понякога споровете са необходими за изясняване на нещата, да кажем, в една връзка. Да спорите с непознати обаче е пълен абсурд. Няма да промените мнението на някого само защото се опитвате да наложите своето.
