Аз съм младо момиче, все още нямам навършени 22, но вече усещам, че ревността се превръща в най-големия враг, който рано или късно ще унищожи любовта, за която толкова съм се борила.
Запознанството и връзката ни приличат на приказка. Заедно сме вече 2 години, а аз не спирам да мисля за това как един ден той просто ще ме разочарова...
Обича ме. Носи ме на ръце. Дава ми нежност. Държи ме за ръка на всяка крачка. Но аз не му вярвам.
Болест. Проклятие. Нещастие. Ревността наистина е проклятие и аз не разбирах как мога да се справя с това. Повечето притеснения запазвах за себе си, но те ме побъркваха. Представях си, че е с всяка - с най-близката си колежка, с бившата си приятелка... с кой ли не.
От страх да не го загубя, се вкопчвах с него и мисълта, че той не може да ми остане верен. Защо ли?
Истината е... защото АЗ НЯМАХ САМОЧУВСТВИЕ за себе си. Вървя по улиците проследявам погледа му и дали няма да се спре на някое момиче. Самата аз непрекъснато разглеждах другите жени - как са облечени, кои от моите недостатъци нямат и как изглеждат телата им.
Чудех се... с какво аз съм повече? Защо няма да избере някоя от тях в един хубав слънчев ден, докато аз оправях грима си у дома и избирах дрехи, които да скрият недостатъците ми.
Но знаете ли какво... бях глупава. Той ме обича по дяволите, какво повече мога да искам? Аз съм симпатично момиче, със своите недостатъци, но и със своите предимства. Той обича всичко в мен, харесва начина, по който се смея... начина, по който се събуждам сутрин, харесва разговорите ни.
Той е влюбен във всеки малък наш навик, а това не може да има с никоя друга на Земята - никога по същия начин и със същото чувство.
Месеците, доверието, изживените моменти - те са сила, която скрепява това, което градим заедно. Бъдеще. Емоция. Любов. Връзка. Ние сме заедно, а ревността е третият човек, който АЗ допуснах във връзката ни.
Но "третия човек"... изчезна в мига, в който осъзнах, че ще го изгубя по най-нелепия начин. Осъзнах го, когато разбрах, че той е избрал мен и ще сме заедно до тогава, докато все още изтръпваме, когато се видим.
Обич. Истинско е и място за друго, освен за любов, няма.
