Веднъж един човек ме попита "Защо подходящият човек винаги се появява в неподходящо време?". Този болезнен въпрос породи милион мисли в главата ми и смесени чувства в сърцето ми – вечната битка между разум и емоции.
Защо, наистина?
Някакъв изпит на времето? Или може би е начин да разберем през какви трудности трябва да преминем, за да бъдем с този човек?
Толкова много "ако" и "може би", но никой не знае точния отговор на тази дилема. Едно е сигурно – по този начин Вселената ви казва, че наистина има някой, който е точно за вас – някой, създаден специално за вас.
Това е едновременно толкова правилно и толкова грешно – трудната ситуация, в която искате да бъдете с този човек, но обстоятелствата говорят друго.
Кога любовта стана забранена? Кога е "погрешна"?
Мислите си "Вселената ни играе номера". В сърцето си усещате как разцъфтяват чувствата ви към този човек, но умът ви казва, че това не бива и не може да се случи.
Пронизва ви болка в гърдите, когато го видите и знаете, че можете единствено да го обичате от разстояние, защото има нещо, което не ви позволява да сте заедно.
"Ех, ако се бяхме срещнали малко по-рано", казвате си вие.
Мечтаете си за някакво друго време и място, в което всичко изглежда перфектно – като някакъв вид транс, от който не искате да излезете. Може би затова тъжните хора искат непрекъснато да спят – защото сънищата им са по-хубави от реалността.
Помислете си за момент...
Срещате някого и той е страхотен – имате толкова много общи интереси, разговорите ви са завладяващи и се усмихвате всеки път, когато говорите с него. Имате чувството, че го познавате цял живот. Не можете да спрете да мислите, че това е човекът точно за вас. Той ви кара да се усещате живи – нещо, което отдавна не сте изпитвали и не сте вярвали, че отново е възможно.
Но там е работата, че се намирате в ситуация, която не ви позволява да бъдете заедно. Може би имате други връзки. Може би имате недовършени неща с предишната си връзка. Или просто заради болезнения предишен опит се страхувате да обичате отново. Без значение какво е, нещо ви дърпа назад и ви пречи да обичате с цялото си сърце.
Това е такова блаженство и болка едновременно – да знаете, че сте срещнали този невероятен човек, но обстоятелствата не са във ваша полза.
Но в действителност, не съществува такова нещо като "точното време". Никое време не е подходящо или пък неподходящо. Няма значение кога – ние никога не сме готови, защото не сме съвършени. Ние сме просто човешки същества, а концепцията за съвършенство е социален конструкт, който задава определени стандарти за наш собствен комфорт. Никой не може да бъде изцяло свободен от ограничения, защото това е нереалистично.
Идеалният "подходящ момент" за повечето хора е, когато са постигнали толкова много в живота си, че единственото, от което се нуждаят, е любов. Това е нивото на перфектност, което искаме да достигнем, преди да срещнем "единствения".
Проблемът е, че ако чакаме абсолютно всичко в живота ни да се подреди по начина, по който искаме, преди да обърнем внимание на любовта, най-вероятно ще чакаме цяла вечност.
Затова когато "единственият" се появи, то винаги е в неподходящото време – защото просто няма такова нещо като "подходящо време".
Всъщност, това "неподходящо време" може да направи живота ви по-смислен. Парадокс, който може да ви обърка.
С други думи, подходящият човек обезсмисля идеята за неподходящо време. Без значение какви са обстоятелствата, ако усещате, че този човек сте търсили цял живот, нима ще го пуснете да си отиде просто така?
Имате само един живот и без значение колко е объркано всичко в него, би било много по-добре, ако има човек, на когото да се опрете и когото да обичате.
"Защо подходящият човек винаги се появява в неподходящо време?"
Фактът, че вече знаете, че това е подходящият човек, отговаря на въпроса. Подходящият човек прави неподходящото време без значение.
Без повече "ако".
Без повече "може би".
Просто подходящият човек.
