Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми (1207), по-известен като Руми, е един от най-харесваните, вдъхновяващи и четени през вековете поети. Днес ви предлагаме няколко негови мъдри мисли за любовта.
Любовта не почива на ничия основа, тя е безкраен океан, без начало и край.
Това е любовта: да летиш към тайно небе, да накараш стотици завеси да падат във всеки един момент, първо да се откажеш от живота, накрая да направиш стъпка, без нозете ти да помръднат.
Отвъд представите ни за правилни и грешни действия има едно поле. Ще се срещнем там. Когато душата лежи в тази трева, светът е прекалено пълен, за да говорим за него. Представи, език, дори изразът "един другиго" вече няма смисъл.
Един ден ще превземеш сърцето ми напълно и ще го направиш по-пламенно от дракон. Миглите ти ще напишат върху сърцето ми стихотворението, което никога не е излизало от перото на поет.
В момента, когато чух първата си любовна история, започнах да те търся, без да знам колко сляп съм бил. Влюбените не се срещат някъде накрая. Те са един в друг през цялото време.
Защото любовта не е само между двама влюбени, не е само цел или крайна дестинация. Любовта е самият процес, светоусещането, разцъфтяването.
Търпението не е в това, да стоиш и да чакаш. То е в предвиждането. То е в това, да гледаш в нощта и да виждаш деня. Влюбените са търпеливи и знаят, че е нужно време, за да стане луната пълна.
Задачата ти не е да търсиш любов, а чисто и просто да откриеш бариерите в себе си, които си изградил срещу нея.
Сбогуванията са за тези, които обичат с очите си. Защото за тези, които обичат с душа и сърце, няма раздяла.
