Самотата носи малка черна рокля
обувките - убийствено червени, с ток
усмивката е хищна...
гласът е изкусителен и мек
движи се като жена
стъпила на бойната пътека
и тръгнала планирано на лов
във чантата си носи спомен
за прегръдки, срещи и за дати
денем спи
става привечер, след пет
идва шумно... спъва се на прага,
прави първата извънсценична драма,
започва да те милва
(често е до синьо)
измива чашите (от снощи!)
и налива спомени и вино...
... и тази вечер ще изпием всичко
до дъно,
до без памет,
до без дати и прегръдки
и до липса на въпрос...
а сутрин се оказва,
че животът има памет,
има спомен... за срещи, дати
и прегръдки,
и е цветен, и безкрайно прост
Автор: Жени Иванова
