Те никога няма да намерят снимка, на която сме заедно. Светът никога няма да разбере, че се обичаме, желаем и докосваме един друг...
Ние сме само души, които се прегръщат взаимно. Тела, които се търсят, които се озовават в тъмнината, когато всички спят, когато светът изгаси светлините.
Ако някой ден някой каже "Виждал съм ги да се обичат", ще види само две сенки да се държат една за друга и да се сливат в унисон.
Никога не сме били видима реалност, никога не сме били на разходка, не ни е дадено слънцето да огрее кожата ни, никога няма да бъдем сертификат... Ние сме тайната, грехът.
Ние бяхме тези, които гледаха към небето и звездите и се докосваха един друг само с мисли. Ние съществуваме сега, вътре в ъгълчетата на сърцата си. Ние се милваме един друг в спомени, които сме преживели и онези трепети от емоции, които усещаме с кожата.
Позволено ни е да мечтаем, но в тишина.
Ние не сме като другите, никога няма да бъдем като другите. Бяхме час на любов и двадесет и три мечти желания, усещания, мечти.
Бяхме любов, каквато другите никога не са имали, а мечтаят да имат.
Автор: Дейвид Бианко
