Тя е тази, с която говореше, когато ти е скучно. Тази, която мислеше, че винаги ще бъде там. Тя е съобщението, на което знаеше, че ще получиш отговор. Тази, за която знаеше със сигурност, че ще направи всичко за теб. Тя беше в плановете, които променяше както си искаш.
Това момиче по някакъв начин беше твоето защитно одеяло. Защото тя винаги беше до теб, когато нещата се объркваха, успокоявайки те и помагайки ти да се съвземеш отново. Тя беше тази, която пренареждаше графика си, за да се видите, когато имаше нужда от нея. Е, беше там, докато не поиска същото в замяна.
Тя беше "да"-то, което знаеше, че ще получиш. Тази, която търпеше глупост след глупост и дълго беше на твоя страна, без изобщо да заслужаваш. Тя беше тази, която ти прие за даденост.
Това, което ти виждаше като нещо сигурно и не особено ценно, някой друг ще види като богатство. Това, което ти виждаше като предсказуема и скучна връзка, за някой друг е надежда, обещание и мечта. Това, което ти виждаше като отговор на съобщение в късните часове на нощта, за някой друг ще бъдат нежна прегръдка, защото той ще е до нея в леглото. Това, което ти виждаше като слабост и мълчание, за друг ще бъда сила да контролиране на емоциите.
И един ден някой ще се възползва от шанса, който имаше и ти. Защото, когато добър човек влезе в живота ти, не го приемаш за даденост. Оценяваш го и правиш всичко по силите си, за да не го загубиш. Тя не искаше да си тръгне, но то не й даде никаква причина да остане…
