Има хора, които се разделят с телата си, но не и в сърцата си. Има хора, които трябва да продължат да бъдат заедно въпреки несполуките и болката, която са си причинили. И трябва да продължат, защото любовта в сърцата им е по-голяма от накърненото им его.
Защото са първата си мисъл, когато сутрин отворят очи. Защото без присъствието на другия онова между гърдите се къса и кърви. Защото понякога правим грешки. Губим се и се лутаме.
Защото понякога трябва да изгубим, за да разберем колко е огромна нуждата ни от това нещо. Да оценим това, което имаме. И това не ни прави глупави, слаби и жалки - прави ни хора.
Обичайте. Въпреки себе си. Въпреки другия. До кръв. До болка. Без предел. Без условие. До изпепеляване. Истински.
Автор: Силвия Крумова
