Не си тръгвай, просто ей така, от мястото, където се чувстваш щастлива!
Можеш ли да го напуснеш, ако там ти е толкова уютно, толкова топло и спокойно?
Наричаш го "у дома", а всъщност това са прегръдките му. Защото какво е нужно на един дом - топлина и истинска любов!
Не си тръгвай дори и понякога спокойствието да е нарушено от крясъци. Не, няма да е лесно с два толкова силни характера, с тези ваши инати, с лудите ви глави!
И няма винаги да се носи аромат на прясно приготвени палачинки с шоколад, понякога ще има и сълзи.
Трудно е! Не е лесно да живееш с някой друг. Да делиш един покрив, един дом, един живот. Не е лесно да се научиш, че трябва да пренебрегваш себе си, много често дори, за да може другият да е щастлив. Не е лесно, но ще свикнеш. И ще ти хареса.
Затова не си тръгвай, просто ей така, от щастието да усещаш пулса му. Нощем, когато те гушне, да чуваш как бие сърцето му и да знаеш, че точно там си се настанила ти - неговата любима жена.
Не обръщай гръб на красивите спомени, които сте създавали всеки един прекрасен ден. Спомени, пълни с мечти, с радост, с любов, с толкова емоции...
Само заради няколко скандала, не забравяй за всички онези обещания, които сте си дали - да се подкрепяте, да се уважавате и да си прощавате, защото всеки греши.
Не обвинявай, погледни първо себе си и своите постъпки.
Когато нещо ви тежи, трябва да сте заедно, никога да не си обръщате гръб, да хванете ръцете си и да вървите смело напред... заедно!
Не, не си тръгвай, ако има поне една причина да останеш!
Едни очи, които те гледат искрено или едни устни, които те целуват нежно и ти обещават само това, което могат да изпълнят. Една усмивка, която те сгрява и дава смисъл на деня ти или едни ръце, в които се чувстваш като "у дома".
Не си тръгвай, ако имаш един човек, заради когото си струва да останеш! Защото той също ще остане... заради теб!
