Мразя начина, по който те обичам. Виждам, че те наранявам, колкото и да криеш сълзите си. Мразя и търпението ти. Всеки път успяваш да разбереш, да простиш, да изчакаш. Да ми дадеш "втори шанс" – макар че се е случвало толкова често, че съвсем губи значението си.
Мразя, когато доказваш любовта си към мен – толкова директно и искрено. Мразя, че все още разчиташ на мен, макар да не съм сигурна дали го заслужавам.
Мразя, че животът ми даде само възможности да те раня. Че моята любов отнема всичко, което имаш, но все още намираш сила да останеш. Мразя факта, че няма да ме разочароваш, въпреки че имаш всички причини на света. Мразя, че няма да си тръгнеш, че няма да намериш любов, която наистина заслужаваш.
Мразя, че ме обичаш. Че си прекалено добър за мен, но въпреки това оставаш. Мразя, че очите ти не лъжат. Че признават болката, която ти причинявам. Че разказват историите на нашата любов. Че ме умоляват да ги обичам.
Мразя, че всеки път ме спасяваш от света и най-важното - от мен. Мразя, че ми помогна да намеря всички парчета, които съм загубила с времето, само за да бъда отново някаква версия на себе си. Мразя, че ти пука толкова много.
Мразя, че не се опитвам. Мразя, че не намирам сили да се боря за теб, за нас. Мразя, че срещнах някой като теб, с толкова чисто и красиво сърце, но в най-лошия възможен момент. Мразя начина, по който те обичам. Мразя, че пак ми даде "втори" шанс…
