Дивачка съм си от малка.
Момиченцата играеха с кукли, аз - със сърца. В пубертета другите си палеха цигарите със запалка или с кибритче, аз - с желанията, горящи в очите.
После кръвта на другите се успокои и ги залюляха копнежи за дом, мен ме втресе за пътища. Колкото повече света се успокоява с приспивни песнички, толкова повече аз пея с грохота на гръмотевиците.
Дивачка съм си.
Играя си с бурите, раздухвам ги да танцуват в сърцата, прегръщам ги с ръце и вилнея с тях. Надбягвам се с ветровете да видим кой е по-бърз в начинанието. Никога никой не успя да ме върже и да ме скрие между четири стени да се кротна. С огъня се обзалагаме кой гори повече - той или аз с целувки. След него остава пепел, след мене - любов, която не слагам в торби за из път, а пускам свободна да живее и да диша. С водата изведнъж заливам и помитам всичко по пътя си. Руша стари представи, за да освободя място за нови. Не признавам граници, навсякъде мога да се разлея и в купичка съществуване не се побирам, цял океан пак малък ще ми е.
Дивачка съм си.
Жонглирам с опасностите, а приключенията живеят в кръвта ми. Животът ми е първата любов. Ти втората ли искаш да ставаш?
Знам, опитомените сърца все по дивото ги влече, обаче хубава плитка от два такива живота не става. Инстинктите, колкото и да надълбоко да ги заровиш, в гроб не лягат и все викат, викат, и глух да си ще ги чуеш.
Дивото покрив и стени не ще. Звездите го теглят нагоре да ги пипне, хоризонтите го викат да се прегръщат влюбено. Един детски смях не му стига, всичките звуци по света са му песен и му играят по кожата. На едно място втори път не се будя, голям е света, малко- времето. Как да отсека крачките и да се спра като има толкова невървени пътеки? Как само в десетина чифта очи да се оглеждам, като във всеки див поглед се познавам по зова на свободата, дето лагерува в тях?
Едно небе искам. И време. И пътища.
Такава любов имаш ли - да се завивам с нея, докато срещаме света със себе си, и да ми е топло, без да задушава през глава?
Такава любов имаш ли - да те кара да тичаш с мене волен и безстрашен и да те влюбва във всяко камъче и във всеки кръстопът?
Такава любов имаш ли - дето не можеш да я затвориш, нито да я скриеш в буркан, че й е тясно и не се побира?
Такава ми дай!
Да видиш тогава дива любов как топли и как озарява. Да видиш как пълни живот и прелива. Да видиш, че друга такава няма.
И като видиш, да прогледнеш за истината, че хербарий от любов не става, живот й трябва да тупти в сърцата.
Автор: Валентина Йоргова
