Има срещи, които се случват мълчаливо и непретенциозно. Просто щракват. Идва един момент, в който просто срещаш някой, който вибрира на твоята честота. Споделяте еднакви нужди, имате еднакви виждания. Правите пространство в животите си, в което позволявате на другия просто да се случва. Естествено и елегантно. Автентично. Живеете сега. Не е любов от пръв поглед, но е свързване, в което има любов. Висша форма на любов. Да искаш да даваш, без да очакваш нещо в замяна. Да живееш в сега.
Не знам какво си и кога се случи. Знам само, че ми е приятно да те има. Излезе като магия от думите и тайните ми желания, носейки ми всичко онова, от което имам нужда и което съм искала. Не съм готова за теб, не знам дали някога ще стана. Не знам и какво искам от теб. Знам само, че не искам да ме спираш да ти дам всичко онова, което нося в себе си... за теб. Което сме знаели, че ще обменим още преди телата ни да се срещнат сега.
Не искам да ти обещавам нищо, не желая и ти да правиш същото. Не искам да слагаш етикети и определения - нито на теб, нито на мен, нито на нас. Остави ни просто да се случваме. Остави душите ни да вземат онова, за което са се разбрали и което са предвидили. Дай си свобода, подари на мен същата. Прави нещата, които обичаш да правиш и не преставай да бъдеш най-важният човек в живота си.
Наистина не знам в кой момент се мушна така ловко в света ми, но знам, че ме караш да искам повече от себе си. Това ми е достатъчно. Да гоня мечтите си и да не ги мисля за вятърни мелници. Да бъда най-доброто, което мога да бъда. Караш ме да се чувствам желана, да бъда нежна. Да живея непринудено като дете.
Не те мисля и не си център на вселената ми, но е толкова приятно, когато усещам как очите ми се въртят като объркани луди часовникови стрелки, търсейки те в стаята. Непринудено и чисто. Просто да знам, че си там и те има. И си щастлив, и си добре. Блясъкът в очите ти кара моите да заблестят в отговор.
Казват, че жената е отражение на мъжа и е много важно къде влага и откъде взима енергия. Аз харесвам своята до теб. Разлиства се и разцъфтява. Това ми е важно. Това не спирай. Не мисли. Опусни се. Не обяснявай на хората коя съм, откъде съм. Аз не знам какво да им кажа също. Просто ме изживей. Остави крилата ми да се разтворят - до теб полетът ми е хубав.
Излизала съм с мъже и преди теб, ти си имал жени до себе си също. Продължавай да говориш за тях с уважение и отдаденост, аз ще правя същото. И все пак не забравяй, че нищо отминало не прилича на това, което е сега. По никакъв начин. Сякаш без да знам се съгласих да участвам в една много приятна игра, в която е сигурно, че както и да изиграем картите си - ще спечелим. Просто, защото сме се пуснали да изживеем пътя на душите си.
Част от едно цяло сме. Всички. Просто ние сме придърпали нишките си по-плътно един към друг. Красиво е. Нереално. Необяснимо.
Не умея да мисля за теб. Но ми харесва да те чувствам. Да усещам как душата ми се издига и обикаля всички паралелни релности и светове, защото ти пропряваш пътя ѝ към тях.
Казват, че никой на никого не принадлежи. Това е така. Нямаме нужда от клетви и заучени реплики. Не знаем накъде ще ни отведе животът. Обещанията имат тежест, която причиняват болка от замъглените очила, който си поставяме. Очакванията също. Не знам и колко време ще продължи срещата ни, но знам, че искам да я изживявам всеки ден като за последно. Като за първи път. Безусловно.
Сега. Стигаш ми.
Автор: Силвия Крумова, SilviAmica
