Не знам дали някога си предполагал, че ще дойде този момент, но ето че се случва. Време е всеки един от нас да поеме по пътя си. Знам, че не е нещо, което ни се случва всеки ден и не е нещо, което да поръчваме с лека ръка от менюто, но все пак се случва.
Малко се променихме. Нуждите и желанията ни вече се отблъскват. Държахме ръцете си до сега и бяхме най-силната си опора, но вече говорим на различни езици. Очите, с които гледаме света, са различни. Не предполагах и не осъзнавах, че достигането на сърцевината ни, до истинското ни Аз, ще ни раздели в две различни посоки. Толкова много си приличахме и така приятно се преливахме един в друг, че всяка мисъл това да бъде прекъснато беше отблъсквана.
Благодаря ти, че изтърпя хаотичността ми. Душата ми, която винаги се бореше с вятърни мелници. Грижеше се за оловния войник вътре в мен и махаше граховото зърно из под завивките, за да спя по-спокойно. Да живея по-добре. Четеше междуредията ми и винаги носеше отговорите на всичките ми въпроси. Беше моят пристан за щастие и болка. Човекът, който чуваше сълзите ми още преди очите ми да разберат за тях. Намираше правилните думи за най-кризисните ми ситуации и ме учеше да не бързам. Да бъда търпелива. Да се уча да усещам земята под краката ми и да й позволя да бъде моя опора. Каквато беше ти за мен през цялото време.
Благодаря ти, че ми даде време да те опозная и да те допусна в себе си. Благодаря за всички светове, които открихме заедно и всички метаморфози на сърцето, които ни сполетяха. Никога не бих го забравила.
Сега виждаме различно. Искаме различно. Твоите нужди не съвпадат с моите и в това няма нищо лошо, нищо грешно. Пускаме ръцете си, защото душите ни избраха този път. Истински вярвам, че нишката може да се разтегне, но няма да се прекъсне. Някога пак отново ще се запозная с теб и ще видя онова, което виждам и сега. Малко са хората, които имат възможност да се докоснат до толкова близка душа, колкото ние с теб. Малцина са онези, които могат да си позволят лукса да я пуснат така леко. Хубаво е и приятно, че те имаше и имаше с кой да споделям мечтите и страховете си. Хубаво е, че съдбата ми даде възможност да срещна някой, който плуваше така умело в тъмните дълбини на душата ми – сега вече знам, че не е невъзможно и не бих позволила на някой да пристъпи, без да има смелост да скочи първо там.
Създаде дом в сърцето ми. Не винаги ти чистех и не винаги го подреждах, въпреки че знам, че обичаш, но го прие и не го напусна. Грижеше се за него.
Накъдето и да ни отведе животът от тук нататък искам да знаеш само едно – винаги ще вярвам в теб. В моментите, в които изпитвам трудност и безсилие, ще се сещам за леката ръка, която имаш и устойчивостта в бурите. Ще бъдат моята опора, защото някъде там дълбоко в мен – ти ги изгради и ти ги създаде.
Никога не спирай да бъдеш себе си. Не се страхувай да се изразяваш и да се показваш пред света. Не му кради тази възможност да види същността ти. Имаш какво да му дадеш. Носиш толкова много, че колкото и да взима или да краде някой, то никога няма да свърши. Следвай сърцето си и се доверявай на вътрешния си глас. Обичай себе си и се грижи за сърцето си. Ако нещо ти липсва – потърси го първо в теб. Не оставяй щастието си в чужди ръце. То зависи само и единствено от нас. Пътувай, учи, бъди любопитен. Бъди смел. Търси нови хоризонти и нови хора. Подари си моменти на зрялост, в които стъпваш уверено по земята, но и такива на волност, в които разтваряш крилата си и просто живееш. Обичай живота. Не позволявай на някой да те обича по-малко, отколкото ти обичаш себе си.
Благодаря ти, че бяхме заедно в едни от най-хубавите и важни години от живота си.
Продължавай да вървиш...
Бъдещето ти протяга ръцете си.
Докосва те.
Продължавай да вървиш...
Винаги ще те нося в себе си.
Автор: Силвия Крумова, SilviAmica
