- Животът може да ти донесе всякакви обрати, чедо, за които дори и не можеш да предполагаш. Въобще не знаеш какво ще ти донесе утрото. Днес се познаваш с едни хора, утре се подминаваш с тях и не знаеш защо. Никой не ще да ти каже защо. Човек има само себе си. Ни мъж, ни деца. И мъжа ти с неговия път, и децата ти с техния. Тебе си имаш. Важното е да има какво да сложиш на масата, с кой да си изприказваш мечтите и да попътуваш. Спомени от пиене немам, ама за тея от пътищата мога да ти приказвам с часове. Не се опитвай да промениш ситуацията. От биене на главата в стената нищо хубаво не е излязло, чеде. Само хабиш време в терзание и главоблъсканици. Това дето ти можеш да си направиш, никой друг не може. Ако някой не цени присъствието ти – тръгни си без да се замисляш.
Ако ще задни салта да правиш, ще укротиш бурята за малко, но никога няма да я спреш да избухне с по-голяма сила. Ако намериш светлинка, не я пущай. Не я пущай, докато свети в тебе и за тебе.
Ако някой гори с твоя пламък, разпалвай го. Намери си някой да те пита как си и да прави така, че да си добре. Намери си някой за кого да се грижиш, защото жената е правена да се грижи за мъжа, иначе й си губи светлината и угасва цялата. Жената трябва да върви до мъжа и мъжа до жената. И не трябва да позволяват лоша дума да се каже за другия. Да се пазят. Намери си някой, дето да вижда тъгата зад усмивката ти и да стоварва света в краката ти, за да си щастлива. Давайте си свобода, секи неговия път да следва,без да пречи на другия, само да му бъде рамо.
И живей, чеде. Пуст живот, докато си размърдаш очите и ти се е изнизал между пръстите, а ние забравяме да го живеем и го изкарваме като страдалци. Харесва ми да те виждам така усмихната. Кога те видех последно преди две години, беше една такава намръщена, тъжна, сякаш ядосана на света, а сега… немам дума коя да опише това дето виждам в очите ти. За това ти говорим това, за да не даваш те тоя пламък да си иде. Дете на слънцето си. Правена си да осветяваш пътя на хората, нужна си им. Ще се намери некой знам, не бързай. Живота си знае работата.
– Защото е наистина прекрасен.
– Много повече от прекрасен. Тамън си мислиш, че ти е объркал всичко, а той ти го е наредил. Това, което е твое ще дойде, това дека не е твое, че си иде. Живей!
Автор: Силвия Крумова, SilviAmica
