Мога да те нарека всякак. И всичко ще ти отива. Всичко.
Толкова си богата, вътре. И мрачна. И топла. И толкова си различна, Бога ми. Сетивата ми се блъскат в теб и се връщат обратно, усукани. Виждам те с ушите си. Докосвам те с очи.
А с ръцете си те обичам. Мога да ти подаря всичко, малка моя. Но ти ми го подаряваш. Всяка минута, в която съществуваш. Острият ти език. Меките ти устни. Намръщеният ти поглед. Топлата ти прегръдка. Все ми идва да те питам от какво си направена. Но не искам да знам, не. Хубаво ми е какво правиш от мен. Как ме левитираш, сам над мене си. Как усещам своето вътре да кръжи около твоята ос и всяко твое движение да го гали. Мога да те обичам всякак, малка моя. И всякак те обичам. Дом си ми.
За душата. Знаеш ли къде се намира душата ти, малка моя? Моята е на дъх разстояние от копнежа ми по теб. Всяка секунда.
Мога да те нарека всякак. И всичко ще ти отива. Всичко.
Но усетя ли как думите ми потъват в очите ти, казвам ти само "моя".
И ти стига.
И ми стигаш.
Да съм твой.
Автор: Ariadna
