Липсата на лято тази година е осезаема. Няма слънце. Няма плаж. Няма коктейли. Няма почивка. Има само дъжд, вятър, градушка и пак дъжд, вятър и отново градушка. Една странна въртележка, която те принуждава всеки ден да излизаш с яке от вкъщи и да се чудиш… къде по дяволите да сложа този чадър?
Тази липса на лято много ми напомни на нещо друго - връзките. Как всяка връзка попада в една черна дупка, когато има само студ и неяснота. Отначало всичко е прохладно и приятно - като пролет. Разцъфва и те кара да мечтаеш, да се надяваш, да вярваш. Изпълнен си с мечти и надежди. Сезонът на вярата. После идва лятото на вашия романс. Страстите, сексът и изпепеляващите чувства, които съпътстват всичко това. Лятото трябва да продължава най-дълго, защото е най-приятното от всички сезони на връзките. За съжаление, когато то свърши, идва есента с първите проблеми и лекото охлаждане на чувствата. Накрая идва зимата, която е само за най-сериозните отношения. Само тези, които наистина се обичат, могат да минат през снега и студа на чувствата си, чак до следващата пролет.
Обаче някъде между всички тези епитети се появява нов - пети сезон. Сезонът на несигурността и лъжите. На фалша и странните думи. Точно както е лятото в България. Странно и несигурно. Не знаеш дали ще те завали дъжд или ще те отнесе вятъра. Така е и в този пети сезон на връзките.
И когато попаднах в този сезон, нещата наистина загрубяха…
Интересното тук е, че ти реално не знаеш какво се случва. Движиш се на някакъв забавен кадър, но не знаеш къде си… или пък с кого. Скандалите са повече от любовта. Няма мили думи или малки жестове. Няма "обичам те"’. Няма нищо… има само проблеми и дъжд, изсипал се изведнъж.
Понякога този, който те обича, трябва да замълчи. Да прости и/или продължи. Но най-вече да замълчи. За да не каже неща, които биха те наранили. А, този който те обича, никога не би те наранил, затова - замълчи. И аз исках това - да замълчи. За да може да отмине дъждът и отново да дойде едно нормално, просто нормално лято.
Но не! Във връзка в пети сезон няма нищо нормално. Тук нещата излизат всекидневно от рамките на традиционното. Започват лъжи, измами, странни случки и много клишета, в които така и не искахте да попаднете. Но сте там. Като в книга на Марио Пузо пълна с много обрати и странна кулминация. Не знаете какво е станало. Не знаете кой сте. Просто участвате в един сценарии, в който сте главен герой. А преди няколко месеца дори не предполагахте, че ще се озовете тук.
И точно преди да се зададе поредният облак и дъждът да покрие все още неизсъхналата земя, а връзката ми да премине от режим: любов в режим:омраза, аз си зададох един много логичен въпрос: какво правим и защо се опитваме да не сме щастливи?
Време е да се променя. И аз и връзката… и тримата заедно. Да направим компромиси, да вярваме в доброто, да обичаме истински и да прощаваме повече. Да се опитваме да обичаме не с отворени очи, а с отворени сърца. Да гледаме само напред и да не спираме да търсим слънцето. И най-вече онези загубени лета, които бяха съвсем нормални, а не като сегашните.
Не спирайте да се обичате - въпреки сезоните, в които попадате!
