Онзи ден си говорих с моите приятели за секс. За някои от тях все още това е леко притеснителна тема. Напомниха ми на всички хора, които години наред са били принуждавани - я от държава, я от семейство да не говорят по тази тема. Така, години по-късно, децата им още смятат, че да говориш за секс е странно. Други от моите приятели пък нямат никакви задръжки. Те обясняват на всеки де кой видят какво харесват, какво правят, как, кога, с кого... и така до един пълен и изчерпателен анализ.
И някъде между двете крайности бях аз.
Преди години да говориш за секс е било едва ли не признак за лошо възпитание. Било е забранявано, отричано, хулено… Едва ли не тема, която дори не бива да се започва. Все пак самият секс не е нещо, което се е появило вчера, иначе нацията нямаше как да оцелява, но дали не му обръщаме прекалено голямо внимание?
Имам чувството, че сега, когато никой не може да те спре да го правиш където и както пожелаеш, хората са обсебени от темата за секса.
Постове в социалните мрежи, клипове, филми, картинки, карти… сякаш хората толкова са се обсебили от тази тема, че тя е станала нещо като сакрална за тях. Може би от ужас, че след време пак ще е забранено да се говори по нея, всеки иска да вземе каквото може от идеята за секса и да го приложи.
Къде обаче се гради проблемът?
Може би това, че сме превърнали секса в успокоително. Ако преди време не е могло да го правиш с всеки, когото пожелаеш, сега сякаш хората искат да си наваксат. Но каква е основната идея на секса?
За всеки човек тя е различна: за едни да се забавляват, за други това е признак на любов, за някои е отмъщение, за други победа.
Все пак сексът е начинът да покажеш на някого, че го харесваш и че той харесва теб. Да изпиташ най-висшите духовни търсения и да откриеш себе си за известно време с някой друг. И може би не трябва да превръщаме секса в средство, в цел или просто в импулс. А трябва по-внимателно да подбираме хората, с които го правим.
Преди време един човек каза, че истинският секс е този, който правиш по любов. И беше много прав. Защото рано или късно страстта изчезва, а ние не можем всеки път да сменяме партньорите и да търсим нещо ново. Именно затова трябва да открием този, който ни дава всичко, от което имаме нужда. Всичко, от което се нуждаем и да покажем, че рано или късно не трябва да се успокояваме със секса, а да го изживяваме.
Затова в летните месеци правете секс, защото така се разтоварваме, но винаги го правете с хора, на които държите. Хора, които ще знаят какво трябва да ви дадат и как. А не с такива, които ви използват за собствено удоволствие. И както се казваше в една книга: Ако сега сексът беше забранен, много хора щяха да знаят как се прави!
