"Ако трябва да избирате между това дали да бъдете добри или да бъдете прави, изберете да бъдете добри и тогава винаги ще бъдете прави."
Ани Чоинг Долма
Заблудени от фалшиви любови, хората забравят отличителните белези на истинското. Когато откриеш човека, който те заслужава, ще го познаеш по няколко неща…
Погледът е от особено значение. Много хора казват, че първото нещо, което виждат, когато се запознаят с някогo, са очите. И са много прави. Именно те разкриват истинската същност на човека. Скритите му тайни и тъмното му минало. Нещата, които никога няма да ти каже и нещата, които сам трябва да откриеш. Едно истинско предизвикателство, една врата, която трябва да отвориш. Няма да съжаляваш.
Обикновено зад тази врата стои едно минало, което е донесло болка и разочарование. Преплитат се образи на минали гаджета и стари рани. Трябва да се запознаеш с всички тях. Да разбереш историите им и да откриеш това, което ги е подбудило да си тръгнат. Вратата след това разкрива детството, с хилядите игри, училището и приятелите. Родителите и болката, която са причинили, но и тайните, които са разгадали.
Плачът, от който се ужасява и страхът, който смущава. Да, тези врати са опасни. След като се довериш на очите идва ред на другите значи. Поведението и перспективите, които ти дава то. Именно доброто поведение е отговорът, който дават много хора на въпроса, какво търсите в човека, с когото искате да прекарате живот си.
След като миналото е разкрито и завладяно и след като знаците, по който голямата любов е отличена са открити, идва времето на истинските изисквания. Те не са много, но са от голямо значение. Аз например искам хората да пишат красиво…в душата ми. Много поетично и дори детинско, но е така. Обичам честните отношение, без всякакви задънени улици и скрити килери. Уморих се от хора, които идват, заплюват те и след това си заминават, неспособни да понесат истинското ти аз или дори себе си.
Хора, лишени от бъдеще и перспективи, заблудени от предишните и неспособни да приемат настоящето. Маски без лица и хора без сърца.
Трябва да се научим да пишем красиво. Не само върху тези, които обичаме, а и върху тези, с които се размиваме по пътя на истината. Самите хора са прекалено странни, за да бъдат описани в една статия като тази. Тя не цели и това. По-скоро искам да ги провокирам да са по-човечни. По-добри и достойни. Да обичат с цялото си сърце и да вярват с него. Както правя и аз.
Затова трябва да намерите човек, който пише красиво. Такъв, който ще открие тази част от вас, която е скрита много дълбоко, заключена зад хиляди катинари и забравена, но никога приета. Именно такъв човек, достигнал до дълбините на човешкото ви съществуване, ще остане с вас до края.
Навярно ще преминете през много неща: смях, тъга, радост, болка… но всичко отминава, накрая остава само написаното. След време ще осъзнаете, че външността не е най-важно. Парите не са всичко. Славата е до време. Силата е само дума. Човещината не е за всеки. Когато откриете тези уроци, ще осъзнаете, че любовта е най-важна. Тя е тази, която ни спасява през буриите на живота. Тази, която ни пренася през едно бурно море, до една спасителна лодка, в която стои човекът, когото сами сте избрали.
Понякога можеш да не познаем човека, който би трябвало да бъде нашата голяма любов. Да го отминем в метрото или на някоя спирка. Да забравим за това обаждане, което трябваше да направим. Да продължим напред и да не спрем, когато най-много се налага. Но не трябва да се отчайваме. Може би човек има няколко големи любови в живота си. Силно се надявам поне да си приличат, защото идеала ми остава непроменен. И особено едно нещо…. да пише красиво… И да има красив поглед, както не забравих да спомена в началото!
