По принцип 8-ми март изобщо не го понасям. Младежка травма, така да се каже. По природа съм (зло)паметен и съм развил извратено чувство за справедливост заради "Синовете на Великата мечка" и "Винету" (Бойко Борисов защо ли не разви, но да не се отплесвам) и добре помня как в училище на този ден момчетата ни скъсваха от препитвания, контролни и тестове, а момичетата си свиркаха цял ден, да не говорим и, че имаше и часове, в които директно ги пускаха. И всичко това при положение, че изричен ден на мъжете не се празнува. Даже 2 февруари, който е наречен на мъжката рожба, отдавна се е превърнал в синоним на неортодоксална сексуална ориентация.
С годините обаче разбрах една проста истина – между 364 и 365 дни от годината, ако е високостна, са мъжки празник. Няма нужда да гледам безбройните статистики, които го доказват – животът те научва, ако искаш да учиш. Навсякъде жените са подценени. Много често те са по-способни в дадена работа от мъжете, но получават по-малко заплащане за дори по-качествено изпълнение и това не е справедливо. Да не говорим, че прекалено често парите са най-малкият проблем – има далеч по-страшни измерения на неравенството между половете.
Като цяло не обичам празниците на по-обща тематика от гледна точка на отбелязване на нещо. Защото това е отбиване на номера – днес всички жени са ни много мили, но утре пак караме както си знаем – бой, че да си знаят мястото. Далеч по-добре е 364 дни да се сещаме за хората до нас, а един ден да не бъдем крайно екстравагантни в опита си да прикрием какво правим в останалите дни от годината.
Но понеже е празник, а на празник не може без пожелание (и тост, разбира се, закъде без тост), пожелавам на всички дами, които ще прочетат този текст и на всички, които няма да го прочетат, да имат в живота си минимум един човек, който 364 дни да ги носи на първо място в сърцето си. Един ден оставям в резерв – защото човек понякога има нужда от почивка, за каквото и да си говорим.
п.п. Мъже, имате 9 часа да се скарате с жена си и да не ѝ купите нищо! :)
* Благодарим за тази статия на нашия колега Ивайло Ачев, главен редактор на новинарския сайт Actualno.com.
