Мъжката самота е насочена навътре. Неслучайно думата "егоизъм" е в мъжки род. Жените си мислят, че мъжете рядко могат да обичат друг, освен себе си. Казват, че сами сме си виновни, след като предпочитаме идиотската си свобода. Онази ефимерна свобода, без задължения към семейство, която наричаме "с бутилка бира пред телевизора".
"Щастието е да обичаш и да се грижиш за някого, дори той да не ти отвръща с взаимност. А мъжете изобщо не познават това щастие" ‒ казват жените. И не съм аз този, който ще се опитва да ги разубеди.
Mъжката самота е още по-тежка поради всеобщото мнение за неизчерпаемата сила, която трябва да притежаваме. Не ти е позволено да говориш за умора. Нали си мъж! И тогава думите остават в теб, превръщат се в огромни сиви преспи, a после неизказаното става толкова много, че те кара да се отдалечиш, да си тръгнеш. Защото така ти е по-леко, защото не очакваш от никого нищо.
От "Ти ми беше обещан", Елчин Сафарли
