- Вярваш ли, че хората се променят? - попита тя.
- Не, хората не се променят! - отговори той.
- Тогава аз ще направя изключение и ще се променя. Ще стана по-добра. Може би дори по-красива. По-мъдра и талантлива. Ще се променя...
- Не, ти никога не можеш да се промениш? - каза той.
- Защо?
- Защото вече си идеална за мен. Именно затова хората не се променят. Защото намират някой, за когото са перфектни такива, каквито са...
Хората не се променят. Поне не изцяло. Никога, когато ние искаме. Поне не така, както пожелаем. Никога, когато трябва. Хората не се променят… никога напълно, никога за добро. Хората, които обичаме, никога не се променят в хората, които бихме обичали завинаги! Както снимките остават завинаги едни и същи: колкото и години да минат, каквито и неща, да са се случили, те оставят същите… никога не се променят.
Темата за промяната е дискутирана многократно. Новото начало е било описвано в хиляди книги. Но съществува ли то реално? Попадаме в хиляди ситуации, в които се затвърждава тезата, че нищо не се променя, всичко си е същото… просто погледнато от друг ъгъл. Интересен е и фактът, че всеки иска да промени нещо в другите, но никога не се замисля, че и другите искат да променят нещо в него. Аз съм съвършен, проблемът е в теб - мислим си така често, а и често е така. Но понякога, през някои самотни нощи, когато се питаме къде е проблемът, се чудим: Защо не се променя? Към по-добро, към повече от едно позвъняване, към случайна среща, към повече показване на чувства…
Няма как да бъдеш по-добър от утре. Да можеш да правиш повече добрини, да прощаваш по-лесно или да си по-щедър, но никога няма да можеш да бъдеш по-добър. По-скоро ще изградиш една маска, зад която ще бъде човекът, когото си бил до този момент. А кой обича маски? Никога не можеш да принудиш някой да показва повече любов, отколкото е способен. Да звъни по-често, да обича по-силно или да вярва сляпо. Човек показва толкова, колкото иска….
Хората не се променят, защото не обичат промените, а и защото са такива, каквито винаги са били. Добри, лоши, мъдри или глупави… личности, изградили и утвърдили себе си. И идва един момент, хубав четвъртък или една прекалено дъждовна събота, когато се запознаваме именно с човека, който отказва да се промени. Отказва дори да ви излъже, че го направи. А вие спирате да лъжете себе си, че виждате промяната. Тази седмица ми каза, че ме обича, може би наистина има промяна. Тази седмица ме търси няколко пъти - казах ти, че има промяна... има, но няма.
И никога няма да го направи.
Вие може да направите всичко. Да прощавате, забравяте, отговаряте и премълчавате. Да се молите за промяна, но и да заживеете в ужаса на реалността. Коя реалност ли? Тази, че трябва да приемете човека такъв, какъвто е. Или да видите реалността и голотата на една връзка - че човек е такъв, какъвто е.
И може би цял живот проваляме връзка след връзка заради предразсъдък, който е в нас. Защото колкото и да се надяваме, да водим спорове и дебати, един човек никога няма да се промени заради нас.
Затова трябва да приемем хората, които обичаме. Да простим грешките им и да се съобразим с това, което са. Да се научим да ги обичаме такива, каквито са: студени и далечни или прекалено неразбираеми и загадъчни. Но преди това трябва да си отговорим на един въпрос: обичат ли ни по начина, по който заслужаваме.
Ако отговорът е да, значи нищо друго не ни трябва.
Ако е – не, тогава ние трябва да си тръгнем. Но никога не трябва да променяме човека до нас, защото хората не се променят.
