Любо Нейков е един от най-обичаните съвременни български актьори. Комедийният сериал "Столичани в повече" се превърна в негова емблема, след като вече близо 8 години и цели 13 сезона е неизменна част от него.
Сериалът е единствената продукция, която е привлякла вниманието на 1 800 000 зрители. От март 2011 година до сега са заснети общо 170 епизода, което е равносилно на 70 пълнометражни филма. Новият 13-ти сезон на сериала започва на 1 март в 21 ч. по bTV.
По този повод нашите колеги от Аctualno.com разговаряха с Любо Нейков за предизвикателството години наред да е част от толкова успешен проект, доколко емблематичен е "Столичани в повече" за българското семейство, както и защо се обръща все повече към духовното. За какво друго - четете в долните редове!
Можем ли да кажем, че това е дългоочакваният финал на "Столичани в повече"?
Това е финалната сцена за 13-ти сезон – нека го кажем така, защото се отварят много нови капани за развитие на нови сюжетни линии.
С какво ви промени този сериал – това са цели 13 сезона и близо 8 години?
Наскоро снимахме една сцена, в която трябваше да гледам един албум със снимки през сезоните и трябва да призная, че разликата в годините си е оказала своя отпечатък, най-вече визуално. Вече колекционирам шапки, а преди колекционирах коса (смее се). Много колеги актьори минаха през сериала и беше огромно удоволствие и чест да работим заедно. Имахме много хубави моменти и до ден-днешен като се засечем някъде по театрите си ги припомняме. Този сериал е една важна част от нашия живот с много емоции, повечето положителни, но и с много студ и всичко друго, което съпътства едни снимки. Но няма да се оплакваме, защото това са много хубави спомени и лошото се забравя лесно.
До каква степен "Столичани в повече" е емблематичен за българското семейство и показателен за обществото, в което живеем?
За мен той е много емблематичен за времето, в което живеем, защото самият сюжет върви по повърхността на събитията, които ни се случват. Много от сезоните бяха със служебни правителства, с крадене на пари от министерства, неща, които не е като да не са се случвали у нас... Винаги сме се движили по ръба на случващото се, както и сега. В този сезон става дума за строеж на магистрала, за усвояване на средства от там, за капани и мафиотски схеми и чисто житейски събития – охладняването на отношенията в семейството, за това как "мама и тати ще ме гледат докато ме поемат децата", което е много притеснително. Това са едно-две поколения, които израснаха в нищото. Това е много тъжна история, тези хора не правят нищо, разбираш ли? Не са полезни за себе си, да не говорим за обществото. Нямат никаква амбиция, не изкарват никакви пари. Едва ли не са само на помощи и дотации или на пенсиите на мама и на тати. А много от тях и нямат деца, което е още по-жалко. Те са нереализирани хора, едно-две изгубени поколения. Просто изтрити, все едно ги е нямало.
