"слънцето и нейните цветя" – книга номер 1 в категория "Поезия" на Amazon в света – излиза в превод и на български. С първата си стихосбирка, която публикува сама – "мляко и мед" – канадската поетеса от индийски произход Рупи Каур (изписвана най-често като рупи каур) бързо се превръща във феномен от световен мащаб. Дългоочакваният втори сборник затвърждава успеха на младата поетеса, която успява да върне интереса към поезията у младите хора.
Както и първата ѝ стихосбирка, "слънцето и нейните цветя" изминава житейския път на рупи от страданието по загубата, през намирането на вътрешната сила и преодоляването. Оприличени на фазите в живота на цветята, главите носят техните имена: увяхване, падане, покълване, надигане, разцъфване. Травмата, любовта, оскърблението, изцелението и женствеността, познати ни от първата стихосбирка, са допълнени и от по-задълбочен поглед върху миграцията и живота на преселниците в друга държава.
***
когато се ударих в дъното
което се намира под най-дълбокото дъно
и не се появи ни спасително въже
ни протегната ръка
се зачудих
ами ако нищо друго не ме иска
защото аз сама не искам себе си
- аз съм едновременно отровата и антидотът
*
ако аз съм най-дългата връзка
в живота ми
не е ли време да
възпитам близост
и любов
към човека
с когото си лягам всяка вечер
- приемане
*
та кое е по-силно
от човешкото сърце
което се разбива отново и отново
и все така живее
*
ти си отворена рана
и ние стоим
във вир от кръвта ти
- бежански лагер
*
ами ако стигнем до прага им
и те затръшнат вратите в лицата ни питам
какво означават едни врати казва тя
когато сме избягали от търбуха на звяра
родителите ми никога не са ни слагали да седнем вечер за да разказват истории от младежките си дни. единият винаги работеше. другият бе твърде изтощен. може би да бъдеш имигрант ти причинява всичко това.
студената територия на севера ги погълна. телата им се трудеха тежко плащайки с кръв и пот за гражданството им. може би тегобата на новия свят бе непосилна. а бе по-добре болката и скръбта на стария да останат погребани.
иска ми се все пак да ги бях изровила. иска ми се да бях открила тишината им като запечатан плик.
иска ми се да бях намерила малка дупчица в самия край. да бях прокарала пръст вътре и внимателно да го бях разтворила. те са имали цял живот преди мен на който аз съм непозната. толкова много бих съжалявала ако напуснат това място преди да ги опозная.
*
защо непрекъснато се въртя в кръг
между желанието да ме желаеш
а когато ме желаеш
решението че чувствата са твърде разсъблечени
за да мога да живея така
защо така ти преча да ме обичаш
сякаш не искам никога да видиш
призраците потулени в гръдта ми
преди бях по-открита
по въпроси като този любов моя
- ако само се бяхме срещнали когато бях отдадена от все сърце
*
няма точка
в която аз да свършвам а ти да започваш
когато тялото ти
е в тялото ми
ние сме един човек
- секс
*
вчера
дъждът се опита да наподоби ръцете ми
като се стичаше по тялото ти
разкъсах небето на парчета понеже го е позволило
- ревност
*
живея за онзи първи миг от сутринта
когато съм още само наполовина будна
чувам пойните птички отвън
как ухажват цветята
чувам цветята да се хилят
и пчелите да ревнуват
когато се обръщам за да те събудя
всичко започва отначало
болката
риданието
шокът от осъзнаването
че си си тръгнал
- първата сутрин без теб
