Целият ни свят се върти около любов. Има хора, които я търсят отвън. Има други, които я намират в себе си. Няма значение от източника, ние сме един безкраен поток от енергия - излъчваме я и я приемаме.
Животът ни среща с различни души, за да можем непрекъснато да се преоткриваме и да "крадем" от тяхната същност. Всеки един контакт с нов човек добавя частица от него в теб. Свързвате се. Понякога за кратко, друг път за по-дълго. Определяща е нуждата ни в този момент - за какво сме гладни, какво ни липсва. През цялото време запълваме парченца. Няма нищо грешно в това, напротив. Изградени сме от пукнати, които някой друг с лекота ще съумее да залепи, защото съдържа решението в себе си.
Когато спрем за малко и се замислим за всички връзки преди, които са приключили. За всички хора, които са били част от живота ни или все още са, ще осъзнаем колко огромна нужда сме имали и имаме точно от тях, за да бъдем точно това.
Красиви са и срещите, и разделите. Не може да избегнем нито едното, нито другото. Единственото важно нещо е да бъдем отворени и да позволим случването им.
Да тръгнем, за да пристигнем.
Да се изгубим, за да се намерим.
Да дадем, за да получим.
Да потъваме в животите си и да изплуваме в тях. Всяко парченце си идва на мястото, само когато разместим пъзела.
Автор: Силвия Крумова, SilviAmica
