Един ден учителката помолила своите ученици да напишат в колонка имената на всички свои съученици, като срещу всяко име изброят най-хубавите качества на своя съученик, всичко онова, на което най-много се възхищават в него.
Вижте още: Всичко, което трябва да знаете за прекадяването с тамян у дома
Когато изпълнили задачата, учителката занесла листовете вкъщи и решила да направи „портрет“ на всяко едно дете. Тя откъснала от една тетрадка толкова листа, колкото били учениците ѝ и написала всяко име на отделен лист хартия. После на него преписала всички прекрасни думи, които съучениците на това дете са казали за него.
На другия ден връчила на всяко дете списъка с неговите положителни качества. Изведнъж настъпила радостна суматоха. Децата се оживили, започнали да четат и да шушукат помежду си.
– Ама наистина ли съм такъв? – обадил се един.
– Никога не съм си мислел, че някой може да каже това за мен! – коментирал друг.
– Не знаех, че моите приятели имат толкова добро отношение към мен... – възкликнал трети.
Минали години, децата пораснали, завършили училище и се пръснали всеки по своя път. След няколко години учителката разбрала, че един от бившите ѝ ученици е загинал при катастрофа. С огромна тъга тя отишла да изпрати своя възпитаник. Там, разбира се, присъствали повечето от учениците от тогавашния ѝ клас.
Когато след погребението всички отишли в дома на момчето, бащата извадил някакъв пожълтял и оръфан по краищата лист, сгънат на четири, и го подал на учителката:
– Вижте това. Беше при вещите на нашия син.
Когато го разгънала, учителката познала онзи лист, на който с нейния почерк били изброени най-красивите и добри думи за тогавашното дете, които неговите съученици написали за него.
– Нашият син много ни е разказвал за вас. И винаги сме искали да ви благодарим за това, което сте направили за тези деца. Не знам как ви е дошло на ума да направите това, но синът ни пазеше този лист като най-голямата ценност в живота си.
Тогава се обадил друг от бившите ученици:
– Аз също пазя този лист и редовно си го препрочитам.
– А моят стои залепен на видно място в сватбения ми албум – казал друг.
– Никога не се разделям с него. Пазя го като очите си – обадил се трети.
Вижте още: Всичко, което трябва да знаете за иконите в дома си
Учителката се разплакала. В главата ѝ нахлули спомени за онези малки деца, които весело шумели в класната стая, когато им раздала тези листове. Сега те били чудесни млади хора, съхранили и развили своите най-хубави качества. Онези качества, описани с прости и добри думи, и останали запечатани на обикновен лист от ученическа тетрадка.
