"Отивам си е възвратен глагол" е първият роман на Тайе Селаси. Провъзгласен за "изящна поезия" и "зашеметяващ дебют", романът излиза през 2013 г. и влиза в класациите за "Топ 10 на най-добрите книги на годината" на The Economist и Wall Street Journal. Самата Селаси е включена в списъка на Гранта с двадесетте най-обещаващи автори на десетилетието на възраст под 40 години.
Тайе Селаси е родена през 1979 г. в Лондон, в семейството на нигерийка и ганаец. Израства близо до Бостън, впоследствие живее в Ню Йорк, Рим и Берлин, а понастоящем – в Лисабон. Не обича да я питат откъде е. Предпочита да изброи градовете, където се чувства местна. Или да използва думата "афрополит" – понятие, което сама е измислила за такива като нея.
Макар литературата да я влече още от малка, Селаси завършва с отличие американистика в Йейл и международни отношения в Оксфорд. Там се запознава със самата Тони Морисън, която й дава срок да напише роман. Резултатът на първо време е новелата "Сексуалният живот на африканските момичета", публикувана в списание "Гранта" през 2011 г. и включена в сборника "Най-добрите американски разкази на 2012 г.".
Междувременно се появяват и първите сто страници на "Отивам си е възвратен глагол", на базата на които Уайли, една от най-могъщите литературни агенции в света, моментално поема Селаси като свой клиент и сключва сделка с Ан Годоф от издателство Penguin (работила по "Бели зъби" на Зейди Смит и "Богът на малките неща" на Арундати Рой) за издаването на не една, а две книги.
***
"Oригиналното заглавие на романа, "Ghana Must Go", е неслучайна фраза със съвсем конкретен исторически произход. През седемдесетте години Нигерия се радва на икономически бум в резултат от петролен добив, за разлика от Гана. Хиляди ганайци емигрират в Нигерия в търсене на по-добър живот. В началото на 80-те, обаче, отношенията между двете страни се влошават, напрежението се пренася между хората и ескалира до случаи на насилие. През 1983 г. нигерийското правителство обявява незабавна експулсация в срок от две седмици на всички незаконни имигранти (от които ганайците са повече от един милион). Местните скандират доволно: Ghana Must Go или "Гана, вън!" и фразата остава в историята като популярен лозунг на ксенофобските настроения. На нея кръщават и евтините карирани бяло-червено-сини торби от сезалова нишка, асоциирани у нас по-скоро с пазара Илиянци или Китай. Именно в тях принудените да напуснат набързо страната тълпи масово понасят багажа си обратно към родната страна.
В романа цялата тази история е спомената само веднъж, в рамките на един ред, торбите също. Конотациите, свързани с лозунга и багажа работят на друго ниво. Затова на различните езици, повечето преводачи са се спасявали поединично и са търсили друго, което да изведат на преден план (друг въпрос е, че някои умишлено са избягали от споменаването на Гана, за да не събудят у потенциалните читатели именно онези клишета, за които стана дума в началото на този текст).
В резултат, на италиански заглавието буквално се превежда като "Красотата на крехките неща". На френски е "Похитяване на невинните". На немски е "Тези неща не се случват просто ей-така". На български е "Отивам си е възвратен глагол" – и то защото самата Тайе Селаси настоя.
Това се случи през един великолепен есенен ден на 2015 г., когато двамата с Манол Пейков (аз – преводач, той – издател) се озовахме на една маса в софийски ресторант със самата нея, зашеметени от осанката й на африканска богиня, грация на черна пантера и умопомрачаващ интелект. В България беше по покана от БНТ, свързана с гостуване в литературното реалити "Ръкописът". Не беше възможност, която един преводач може да си позволи да пропусне – повдигнах въпроса за заглавието при първия шанс. Тя разказа как от всички варианти досега, любимият й е един нереализиран такъв на испанската преводачка Рита да Коста, за който разбрала твърде късно – "Отивам си е неправилен глагол" (официално книгата на испански излиза като "Далеч от Гана"). Обяснихме й, че на български глаголът е възвратен, това се навърза с предишния ни разговор за емигрантите-"възвращенци", за вечното завръщане и как човек никога не може да си отиде истински, след което тя каза край и не пожела и да чуе за друг вариант.
После си отиде. Но понеже глаголът е възвратен, убедена съм, че няма да е за дълго."
~ Бистра Адреева, превела книгата "Отивам си е възвратен глагол"
