"Приказка за есента"
Обрала лозя и градини
и скришом настлала тавана
с гроздове бели и сини,
с ябълки, круши и орехи
и с жълти ухаещи дюли.
И ни я видели, ни чули,
когато в зимника слязла
и с мед и петмези догоре
напълнила делвите празни.
„Когато настане тук зимата
и с белите вежди намръщени
прогони децата във вкъщи,
и вятърът зъл и премръзнал
завие в комините тъжно,
да има с нещичко майка им
да ги позарадва, залъже…“.
Така есента си говорила
и тихо обрала от двора
нацъфтялото жълто димитровче
и в детската стая за сбогом
букета на масата сложила.
И все тъй, нечута, невидена,
с поглед далеко унесен
отишла си златната есен.
Елисавета Багряна
