"Равносметка"
Не съм Богородица, но така се получи -
над криволиците на душата
праволинейно живях
с библейски представи за правда и грях,
на които майка ми ме научи.
Там нямаше хленч даже в делник безхлебен.
Там личното щастие нямаше глас.
И беше въпрос на достойнство, на свяст
във култ да издигнеш човека до тебе.
Там беше позор да ядеш наготово.
Работния с пръст не посочваха - "Луд!"
С един синоним бе животът там - труд.
Мълчанието - по-златно от златното слово.
Изкопаеми норми...Кодекс допотопен...
Изгодно е, сладко е да си атеист...
Но би ли останал живота ми чист
над мойта душа - тъмна бездна от ропот?