"На чувствата ни..."
На чувствата ни тъничката нишка,
опъната до скъсване, трепти.
Секунда още и навярно с нищо
не ще я залепим ни аз, ни ти.
Единият, поне за малко само,
да беше поотпуснал своя край...
Наистина ли е беда голяма
самодоволното "Нали бях прав!"...
За примирителното "Да", насила
изтръгнато от моята душа,
пространството помежду нас скъсило,
дали да се упреквам във лъжа?
И да оставя подлото "Все аз ли?"
фатално да ме дръпне настрани...
Посоката на чаканото щастие
едва ли е в самотните ни дни...
На всичко мое миговете лобни
на всичко наше може би са лек...
...Макар че няма поза по-удобна
от позата на неразбран човек...
Надежда Захариева
