Хора, които са социално изключени, предпочитат по-силни звуци, включително музика и фонов шум, за разлика от онези, които се чувстват социално приети. Това означава, че по-високите звуци биха могли да помогнат за преодоляването на усещанията за самота.
Шумните звуци са предпочитани при социално изключване, освен това са ефективни при облекчаването на отрицателните психологически ефекти на социалното изключване, включително социална болка, чувство на гняв, самота и влошено настроение — разказва д-р Адам Уанг, водещ автор на проучването — Изглежда предпочитанията към по-шумни звуци не са стимулирани основно от физиологически причини: напр. желанието да получим по-силно сензорно удоволствие от силната музика, а от нуждата за социална връзка.
Това изследване е особено важно, тъй като в момента хората по цял свят се възстановят от социалната изолация в резултат на пандемията, по време на която последиците можеха да бъдат и по-сериозни: напр: невъзможност да се толерира самота като причина за нарушаване на протоколите за изолиране.
Самотата е широкоразпространена и скъпа. Така например тя би могла да се разглежда като психологическата версия на хроничната болка, да разсейва хората и потенциално да пречи на продуктивността им — допълва д-р Уанг — Звукът е особено удобна и безплатна алтернатива, която би могла да помогне при тези обстоятелства.
Според д-р Уанг причината за това е, че звукът предава усещане за междуличностна близост с останалите.
Звукът отразява физическата и социална близост с останалите хора — обяснява той — Според нас това се дължи на факта, че по-оживените места са по-шумни от по-пустите. Освен това хората са по-приказливи сред своите приятели и по-тихи сред непознати. Т.е. с течение на времето силните звуци биха могли да ни припомнят за по-оживените събития, както и за хората, с които сме близки.
