Доброто, приятелството и благородството побеждават всички трудности – това е вечното послание на първия български детски роман – "Златно сърце". Написан от една от жените пионери в родната литература, прословутата майсторка на словото – Калина Малина, романът е публикуван за първи път преди деветдесет години. Новата му поява запълва дупка от почти две десетилетия, в които "Златно сърце" отсъства от книжарниците. Художественото оформление е дело на Виктор Паунов.
По страниците на книгата пленително е нарисуван разказ за отминало време, в което героите имат различно ежедневие от днешното, но онова, което ги тласка напред и ги превръща в достойни хора е същото като в XXI век – стремежът към справедливост, непримиримост и упоритост пред трудностите и разбира се, добро сърце. Всичко това превръща романа в четиво, ако не задължително, то поне важно за децата от осем до четиринайсет, че и повече.
Малкият Димчо е сирак от малък. Той живее на село при баба си и дядо си и жадува за майчина ласка. В лежерните детски дни, Димчо се чувства леко нещастен, но не знае, че му престоят още много изпитания, докато дочака сърцето му мир и светли дни. Той ще бъде отвлечен от чергари, ще трябва да работи усърдно като ратай и да пътува дълго, докато се върне в родния си край и научи истината за себе си и родителите си.
Родова принадлежност, лоялност, сила на духа и неспирна борба, която накрая винаги се възнаграждава – това са темите в тази българска детска история.
Елин Пелин за романа: "Темата на "Златно сърце" е универсална, но тя оригинално и свежо е ушита върху канавата на българския живот, с наши бои, с наши орнаменти и цветя, с вдъхновение и с чувство за мярка. Книгата интересува и увлича. Трогателното не е сантиментално, доброто не е преднамерено, животът не е насилен."
За Калина Малина:
Райна Иванова Радева-Митова (1898–1979) е по-известна с псевдонима си Калина Малина. Тя е родена в София в многолюдно учителско семейство. Като най-голямото дете непрекъснато се грижи за по-малките си братя и сестри. Разказва им дори приказките, които измисля сама. Калина Малина следва в Историко-филологическия факултет на Софийския университет, но прекъсва заради липса на средства. През 1918 г. работи като учителка в Етрополе, а по-късно завършва Висшия педагогически институт в родния си град. Омъжва се за литературния критик Димитър Б. Митов. Превежда художествена литература от френски и руски. Автор на около 50 книги за деца със стихове и три романа. Носител е на националната награда "Петко Р. Славейков" (1977).
