Влиза преподавателят за първа лекция по право. Първото, което прави, е да попита за името на студент на първия ред:
– Как се казвате?
– Иван.
– Веднага напуснете залата и никога повече не се връщайте! – заповядал той.
Иван бил объркан. Преподавателят тръгнал към него и той бързо станал, събрал си нещата и напуснал учебната зала.
Всички били уплашени и ядосани, но никой не казал нищо.
– Много добре! Да започваме. За какво са законите? – попитал преподавателят.
Студентите все още били уплашени, но бавно започнали да отговарят на въпроса.
– За да има ред в нашето общество.
– Не!
– За да може хората, които правят злини, да плащат за действията си.
– Не! Някой знае ли отговора на този въпрос?
– За да възтържествува справедливостта – отговорило срамежливо едно младо момиче.
– Най-накрая! Справедливост! Какво е справедливост?
Всички студенти вече започвали да се ядосват на отношението на преподавателя. Продължили обаче да отговарят.
– Да се защитават правата на хората.
– Добре, добре. Пробвайте пак!
– Да се прави разлика между добро и зло, да се награждават тези, които постъпват правилно.
– Добре. Е, отговорете на следния въпрос: правилно ли постъпих, когато изгоних Иван от лекцията?
Всеки се смълчал, никой не отговорил.
– Искам единодушен отговор!
– Нe! – всички студенти отговорили в един глас.
– Може ли да кажем, че постъпих несправедливо?
– Да!
– Защо тогава никой не направи нищо по този повод? Защо искаме закони и правила, ако нямаме волята да ги практикуваме? Всеки от вас има задължението да говори, когато стане свидетел на несправедливост. Не правото, а задължението! Всички вие! Никога повече не мълчете! И знайте, че когато не защитаваме правата си, губим достойнството си, а достойнство не може да се договаря.
И идете да извикате Иван. Между другото, той е вашият преподавател, аз водя друга дисциплина.
