Едно време, на далечен остров, живели всички чувства: Щастието, Тъгата, Знанието и останалите. И разбира се – Любовта. Един ден всички те разбрали, че островът е на път да потъне, така че решили да построят кораб и да го напуснат. Всички без Любовта.
Любовта била единствената, която останала. Тя толкова обичала този остров, че искала да бъде там, с него до края му, до последния възможен момент.
Когато островът почти потънал, Любовта решила, че е време да потърси помощ. Богатството минало покрай Любовта в огромен, луксозен кораб. Любовта попитала:
“Богатство, ще ме вземеш ли с теб?”.
Богатството отговорило:
“Не, не мога. Имам толкова много злато и сребро на кораба, че на него просто няма място за теб”.
Вижте още: Притча за избора, който правим в живота
Любовта решила да пита Суетата, която също минавала наоколо в голям кораб. “Суета, моля те, помогни ми!”
“Не мога да ти помогна, Любов. Ти си мокра цялата, ще изпоцапаш новият ми кораб, ще стане целият в петна. ”
Тъгата била наблизо и тя. “Тъга, нека дойда с теб!”, помолила Любовта.
“Ох, Любов, толкова съм тъжна, че имам нужда да бъда насаме!”
Щастието минало покрай Любовта, но то било толкова щастливо, че въобще не чуло, че Любовта го вика.
Изведнъж Любовта чула глас:
“Ела с мен, Любов, аз ще те взема!”. Гласът бил на един старец. Любовта била толкова доволна от спасението си, че въобще забравила да пита кой е нейния спасител. Когато пристигнали в новата земя, старецът се обърнал и се изгубил в далечината. Осъзнавайки колко е задължена на спасителя си, Любовта попитала Познанието, един друг такъв старец “Кой беше този, който ме спаси?”
“Това беше Времето”, отговорило Познанието.
“Времето? Но защо точно Времето ми помогна?”, попитала отново Любовта.
Познанието се усмихнало с усмивка, зад която личала дълбоката му мъдрост. “Защото единствено Времето знае каква е цената на любовта!
