Имало едно време едно малко момче, което било с много лош характер. Било невъздържано и вечно се карало с другите хора. Един ден баща му отишъл при него с торба, пълна с пирони, дал му я и му казал:
“Сине, трябва да се научиш да контролираш избухливостта си. Затова, ето ти тази торба с пирони и всеки път когато си изпуснеш нервите, забивай по един от тях в оградата на нашата къща!”
На първия ден момчето забило 37 пирона в оградата. През следващите няколко седмици то се мъчело с всички сили да се контролира и да овладява емоциите си и броят на пироните, които забивало в оградата намалявал с всеки изминал ден. То открило, че е дори по-лесно да овладява гнева си, отколкото да забива пирони.
Най-накрая настъпил денят, в който момчето не се скарало с никой, не изпуснало нервите си нито веднъж и не забило нито един пирон в оградата. Радостно то споделило новината с баща си. А той отвърнал: “Изключително много се радвам, сине, за твоя успех. Отсега нататък, всеки ден, в който успееш да овладееш гнева и емоциите си, изваждай по един пирон от оградата!”
Дните минавали, момчето пораснало и дошъл най-добрият ден! Денят, в който то можело да каже на баща си, че в оградата не е останал нито един пирон. Бащата хванал сина си за ръката и го завел до оградата. Там му казал:
“Справи се добре, но погледни дупките от пироните в оградата. Тя никога няма да бъде същата… Същото е и при отношенията с хората – когато не успееш да контролираш емоциите си, ти казваш лоши думи или правиш лоши неща, които оставят белези, точно както дупките от пирони! Можеш да забиеш нож в човека срещу теб и после да го извадиш. Но без значение колко пъти ще кажеш “Съжалявам!”, раната му ще е още там. А раната, причинена от думи боли по същия начин както тази, причинена, чрез физическо действие! Увери се, че си в състояние да контролираш емоциите си следващият път, когато си изкушен да кажеш нещо, за което ще съжаляваш после!"
Така момчето разбрало колко силни могат да бъдат думите. Погледнало към баща си: "Надявам се, че ще ми простиш, татко... за раните, които ти причиних и белезите, които носиш."
"Прощавам ти, сине.", казал бащата.
