Съвременни плетачки на дантела показват, че дантелата не е само дамско ръкоделие, покривка за маса или гарнитура към дамско облекло.
Тя може да бъде картина, бижу, капан за сънища, може да е начин на живот, пътуване, арт терапия, разказа за БТА Бистра Писанчева, една от майсторките на дантели, която участва в изложбата в Етнографския музей в София „Дантелата в съвременността – връзка между два континента”. Експозицията, създадена от учени и специалисти от ИЕФЕМ-БАН и неформалната група “СедянкаТА”, може да бъде посетена до 18 юни.
Отбелязваме международния ден на приятелството
Показани са импровизации от дантела на картини на Ван Гог, Шишкин, Рьорих. Може да се види и дантелен кукер, както и капани за сънища, изработени от участника от Аржентина – Пабло Кокони. Той представя шалове, които могат да се носят във всекидневието, със съвременна текстура, които са направени от вълна от лама. Техниката е революционна, защото са изработени само с три двойки совалки, обяснява Писанчева. Тя уточнява, че няма стандарт с колко совалки се работи една дантела. Личният ѝ рекорд са 212 совалки, но в Хърватия е наблюдавала белгийски плетачки, които са използвали 2300 совалки.
Френската майсторка Женевиев Олоа показва дантелено ветрило с цветовете на изригваща лава, като за целта специално е наблюдавала как се менят нюансите при изригването на вулкан, за да може да ги пресъздаде в своите произведения.
Всичко може да бъде изпълнено с дантела, коментира Бистра Писанчева, която също участва в изложбата със своя творба - четири танцуващи момичета в българска народна носия от Кюстендил. Тя вижда дантели навсякъде и търси различни начини да реализира идеите си. Плете, когато е щастлива, плете и за утеха, когато е тъжна. Казва, че все още има неосъществени проекти – като вятъра, полета на птиците, изгрева и залеза на слънцето.
Писанчева е един от създателите на групата „СедянкаТА, която си е поставила за цел да запази изкуството на плетенето на дантела и да го предаде на бъдещите поколения. Да могат повече хора да разберат, че правенето на дантела е живо, съществува и днес и всеки може да се научи как се прави, обяснява мотивите си тя.
Проф. Йорданка Станчева, която е член на този своеобразен дамски клуб, от 35 г. се занимава с плетене на дантели, макар че е имала голямо прекъсване в заниманията си. Необходимо е постоянство, убедена е тя и припомня думите на старите калоферки, че „възглавничката на плетачката трябва да е винаги топла“, тоест работното място не трябва да изстива. Всяка плетачка внася нещо свое в дантелата, например българките са включили много флорални елементи, разказва Станчева, която участва в изложбата с традиционни дантели, в които е вплела формите и на слънчогледи. Аз съм от поколението, израснало с приказките за Василиса Прекрасна, която казва, че сватбената ѝ премяна е толкова нежна и тънка, че се побира в орехова черупка. И точно тази техника може да даде тази тънкост и нежност, ефирност, казва Станчева, която е мечтала от дете да се научи да плете по този начин, макар че по принцип е агроном, преподавател и автор на учебници и трудове в областта на фитопатологията. Тя обяснява, че тяхната група „СедянкаТа“ е отворена за всички, които имат нужда да сътворят нещо с ръцете си, а единственият критерий за прием е желанието.
Това е четвърта поред изложба, посветена на дантелата, разказа пред БТА доц. Ива Кюркчиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей (ИЕФЕМ) към БАН. Тя обясни, че експозицията ще остане в София още две седмици, а в края ѝ, на 18 юни, пред музея в столицата ще има демонстрации как се плете совалкова дантела. След това изложбата ще бъде показана и в Калофер.
Първите образци на совалкова дантела навлизат сред българите през 19 век и са част от процесите на европеизиране, се посочва в поясненията към експонатите в изложбата в Етнографския музей. Тласък в развитието на техниката и различните модели дава създаването на Дантеленоиндустриално училище в Калофер. Заниманията, свързани с плетене на дантела, създават доходи на семействата.
В първата половина на 20 век дантелата се използва в България предимно за декориране на бельо и дрехи. В периода на социализма това изкуство постепенно губи популярност, но в някои училища се запазва обучението като част от кръжочната дейност. След политическите промени от 90-те години се възражда интересът към совалковата дантела, като неформалната група „СедянкаТА“ е част от тези процеси. Същевременно идеите и заниманията на екипа на Творческия център на калоферската дантела към Народно читалище „Христо Ботев – 1869 г.“ в Калофер също допринасят за издигане на авторитета на традиционните умения.
