Една от най-нашумелите и обсъждани книги в световен мащаб за последните месеци – "Изхвърлени в Америка" от Джанин Къминс – се появява на българския пазар само два месеца след световната си премиера. Определяна като "нова американска класика", книгата е необичайно пътешествие из вътрешния свят на хората, решени да пожертват всичко заради искрица надежда.
"Изхвърлени в Америка" е забележителна художествена творба, която е вдъхновена от стотиците истински, но неразказани истории на невидимите жертви на терора, упражнен от наркокартелите в Мексико и цяла Южна Америка. Непоносимостта към този начин на живот, вечната политическа нестабилност, съчетани с произвола на наркобароните, принуждава милиони хора да поемат по опасните маршрути към САЩ.
Авторката Джанин Къминс категорично отказва да коментира политическите теми, свързани с романа. За нея много по-важни са човешките истории, които стоят зад сухата статистика. Читателите ще отворят сърцето си за болката на героите и за всички онези безименни жертви, които са загубили живота си по пътя към спасението отвъд границата. Един от тези читатели е самият Стивън Кинг, който нарича "Изхвърлени в Америка" "изключителна творба, съвършено балансираща между ужаса от една страна и любовта от друга" и отправя към читателите предизвикателство да прочетат първите седем страници на този роман и да не го довършат. Защото емпатията и любовта към ближния са неговата притегателна сила.
"Изхвърлени в Америка" е драматично четиво, което пренася читателя в Акапулко – град, който можеше да бъде наречен "земен рай", ако не бе окупиран от наркокартелите. Те правят живота на мнозина непоносим, а изход от порочния кръг на този живот няма.
Лидия е собственичка на малка книжарница и с осемгодишния си син Лука и грижовния си съпруг, Себастиан, водят сравнително спокоен и непомрачен от сериозни сътресения живот. В един ден животът ѝ се преобръща по изключително жесток начин и двамата с Лука предприемат опасно бягство, а най-добрият изход от него е оцеляването.
Майка и син ще преоткрият границите на собствените си възможности и на човечността.
