Изложба с ръкоделни текстилни творби ще представи Чешкият център в София съвместно с Галерията за модерно изкуство в Храдец Кралове. Проектът "На допир" на безспорно една от най-интересните майсторки на чешката модерна дантела Светлана Павличкова ще бъде представен от кураторката Анна-Хорак Земанова на 6 юни в 18 часа в Чешкия център. На слеващия ден, 7 юни отново в 18 часа, ще бъде организиран уъркшоп, на който ще се рециклират остатъчни платнени материли и дрехи.
Светлана Павличкова е известен художник от региона на град Храдец Кралове. Като производителка на дантели и дизайнер на ръкоделни модели тя представя своя дългогодишен и все още развиващ се проект.
Всяка една работа - бродирано одеяло, пищна покривка за сервиране – често се състои от съхранени или намерени предмети и освен многочасов труд, крие и личните преживявания, истории на авторката и в същото време предлага убежище от външния свят. В допълнение към нейната изтънчена естетическа чувствителност, работата на Светлана Павличкова отразява и подготовката ѝ като майстор на дантели, любовта й към текстила и пристрастието й към колекционирането на различни предмети.
Изложбата "На допир" представя цялостното разбиране на авторката за текстила, основано на връзката на визуалната и материалната му страна с културния, социален и исторически контекст. В настоящите си творби Светлана Павличкова нарушава традиционно установените правила на собствения си занаят, наред с други неща, като използва безброй възможности за комбиниране на материали и техники. Убеждава себе си, че няма грешен подход. Показва, че всеки материал може да бъде рециклиран, от практикуваните техники могат да се използват само необходимите и това да е началото на нещо ново. Павличкова черпи голямо вдъхновение от японската техника Boro, понякога наричана още "техника за кърпене". Японките я използват от 15. век, за да удължат живота на скъсани дрехи и одеяла. Резултатът от дългогодишните кърпежи е оригинална дреха, разказваща семейна история на няколко поколения. Светлана Павличкова е любител на историите, които самата тя измисля, записва и най-вече ги апликира в текстилни произведения. В бродериите й откриваме и послания, изписани с нейния почерк. Освен напълно неперсонализирани истории, художничката вгражда в творбите си и собствените си дневници, и по този начин се изправя пред публиката със своите радостни и болезнени спомени.
Авторката признава, че няма концепция при създаването на работите. Тя започва с намирането на материал, който е наследила, запазила, получила като подарък или "уловила" от магазини за втора употреба и разпродажба. Отправна точка на нейното творчество са събраните композиционни елементи – различни тъкани, рисунки и изделия на нейните деца или внуци, предмети, които са привлекли вниманието ѝ, но също и ръкоделие на неизвестни автори, от които тя създава съвсем нови неща.
