Далече, в една приказна гора, нейде на земята българска, под един огромен вековен дъб, дето му викаха Горун, седяха три баби и предяха живота на хората.......
Първата протягаше ръка към слънцето, дръпваше нишката на новодошлата душа и я запридаше на хурката.
Втората я подхващаше и започваше да пресуква. Поприсвиваше очи и отбираше от кой цвят да вземе . С червено ли да пресуче, че повече страст и сила да има, със синьо ли - че да бъде душата по - пазена, или по - черно да сложи - че повече сълзи да са изплакани... За един човешки живот втората оплиташе пъстро и яко сукно . А накрая седеше третата баба с една голяма ножица, чакаше и слушаше как Времето тича в листата на Горуна. Вдигаше ножницата и ....хряс , срязваше сукното, а слънцето изтегляше неговата си нишка в светлото .
Та точно в този момент първата баба протегна ръка към втората и й подаде една яка нишка. Втората се позагледа в кошницата пред нея, наведе се и взе кафяво кълбо. Започна да пресуква новата нишка с цвета на земята. Дръпна и оранжево, пък й сложи огън от слънцето . После дръпна малко зелено и попресука покълване...
На бабите им викаха...нищенарки..
