На Еньовден, 24 юни, се вярва, че слънцето се изкъпва във водите, поради което самите води стават лечебни. Смята се, че хората, които успеят да се изкъпят на този ден, особено рано сутрин при изгрев, когато водата е най-лечебна - ще бъдат здрави през цялата година. Това каза в интервю за БГНЕС проф. дфн Албена Георгиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ – БАН).
Смята се, че този най-дълъг ден и най-кратка нощ са изпълнени с магия.
"Вярва се, че тогава билките стават лековити. По принцип цветята, цялата природа е магическа. Вярва се, че тогава слънцето се обръща към зима, то се изкъпва във водите, поради което самите води стават лечебни. И се вярва, че хората, които успеят да се изкъпят на този ден, особено рано сутрин при изгрева, когато слънцето лекичко се е подало над хоризонта – тогава водата е най-лечебна - те ще бъдат здрави през цялата година. Вярва се, че болестите също се къпят в тази вода и по този начин всъщност човек става по-устойчив за тях", разказа Албена Георгиева.
Това е празникът, който е свързан с лечителите и билкарите в традиционната култура. Затова и най-важното при него е брането на билките.
"Имало е жени, които от предната нощ са отивали в гората и са преспивали там, за да могат сутринта рано, още при изгрева на слънцето, да берат билки, които те познават и знаят, че са лечебни. Хубаво е било да не те видят, когато береш, така че всички жени са се пръскали по гората и са си брали билки на техни тайни места", допълни специалистът.
И разказа за вярването, според което е трябвало да се наберат 77 билки и една половинка, която е незнайна билка, тъй като толкова били болестите. "Незнайната болест се лекува най-трудно, защото тя е незнайна, защото тя идва от свръхестествените същества и много често е трудно лечима. Затова е трябвало да има и такава билка, на случаен признак, която да се пречупи наполовина и се вярва, че тя е най-лековита от всички", обясни професорът. От тези билки по традиция се правят китки, изсушават се, държат се в къщата, с тях жените лекували.
"Тогава са брали, разбира се и магьосниците, за да правят магии, но това много трудно се документира, защото те се крият. Никой няма да признае, че прави магии за лошо, макар че говорят, че такива магьосници е имало, че те са брали специални растения, с които да навредят - за болест, за раздяла, за смърт дори. Но никой не може да се похвали, че е записал точно такъв човек", разкри проф. Георгиева.
"Правенето на еньовския венец е много важно. Моми, жени и невести са ходели в гората, правели са този венец и всеки, когото срещнат, са го провирали. Тоест той се провирал през венеца, защото се вярва, че по този начин ще бъде здрав. Всички хора имат нужда да вярват, че могат да се очистят, че могат да бъдат по-силни, когато дойдат неприятностите, болестите, различни видове бедствия. Хората се опитвали да се защитят от лошото, но и да бъдат заедно, за да си помагат, защото в лошото това е спасението да сме заедно", сподели тя.
