От училище знаем малко за историята на Древен Рим. Но тъй като фактите може би не са били достатъчни, решихме да поправим това с долните 8.
1. За да получи права, жената е трябвало да има 3 деца в брака или да стои далеч от мъжете
Жената можела да стане независима само ако се съгласи да няма връзка с мъже в продължение на 30 години, т.е. ако стане весталка, жрица на богинята Веста. В същото време момичетата били избирани да станат весталки още в ранна възраст. Жените весталки имали доста широки права: те можели да притежават собственост, да получават пенсия, да свидетелстват в съда и дори да помилват осъдените. Но ако весталка съгрешавала с мъж, тя била наказвана с мъчителна екзекуция.
Още: Ако изгубите тези две неща, не ги търсете, ето защо
В Древен Рим имало и друг начин жената да получи известна свобода. За целта тя трябвало да роди поне 3 деца в брака. Тази омъжена патрицианка имала право да наследява имущество и се отървала от опеката на роднина от мъжки пол. Но този закон бил в сила само за кратък период: от I в. пр. н. е. до I в. и то само защото населението на римската висша класа намалявало, въпреки че общият брой на римските граждани се увеличавал.
2. Римляните са искали да бъдат благоуханни както отвън, така и отвътре
Древните римляни не само нанасяли парфюм върху кожата си, но и пръскали с него гостите си от стените на вилите си. А за да ухаят толкова добре и навън, някои дори пиели парфюм. Освен това чрез втриване или пръскане на парфюм върху кожата хората са лекували различни заболявания - от стомашно разстройство до треска.
3. Жените боядисвали косите си с пиявици и червеи
Още: Супер интересни факти за кучетата
За римлянките било срамно да носят къдрици с естествен цвят: само варварите го правели. Затова порядъчните жени седели с часове, докато си правят сложни прически.
Освен това римлянките боядисвали косите си по много начини, като използвали къна и шафран за златист оттенък. Но красивата черна коса се получавала с помощта на една много специфична отвара: пиявици се накисвали в оцет в продължение на няколко месеца, а след това тази смес се нанасяла върху кичурите. Не по-малко неприятна била и процедурата за оцветяване на сива коса, която се покривала за една нощ със смес от земни червеи и билки.
4. Отнемали децата от жената след развода
Разводът в Древен Рим не е бил труден. Но след развода жената не можела да претендира за собствените си деца: те принадлежали на бащата. А ако той умре, децата се давали на най-близкия роднина от мъжки пол на бащата.
Още: Ето какво разкрива начинът, по който пиете кафето си
Правата на бащата върху децата му били толкова големи в Древен Рим, че жената, дори когато се омъжвала, оставала под контрола на баща си, а съпругът ѝ нямал никаква юридическа власт над нея - и това давало на жените от онова време известна свобода.
5. Жените също са били гладиатори
Макар че гладиаторите често са били роби или престъпници, имало е случаи, когато на арената са се изявявали и свободно родени хора. И тъй като публиката обичала изненадите, битките се провеждали по най-зрелищния начин: понякога гладиатор можел да се появи на колесница или да използва ласо.
Появата на жени гладиатори на арената не била често срещано явление и затова шоуто ставало още по-вълнуващо. В Халикарнас е открита дърворезба, на която са изобразени 2 жени в гладиаторско снаряжение. Представянето на жени обаче все още било твърде скандално за времето, затова през 200 г. император Септимий Север забранил техните битки.
Още: Любопитни факти за левичарите
6. Жените обичали перлите и носеха толкова тежки обеци, че ушните им миди не можеха да ги задържат
Страстта към перлите в Древен Рим е била подобна на съвременното увлечение по диамантите. Римският писател Марциал описва една жена, която отивала дори по-далеч от Мерилин Монро, която твърдяла, че най-добрите приятели на момичетата са диамантите. Тази жена се молела на перлите си вместо на боговете, наричала ги свои братя и сестри и според писателя дори ги обичала повече от собствените си деца.
Само благородните жени можели да си позволят обеци с перли, които стрували цяло състояние. А те често носели толкова тежки обеци, че ушните им миди се възпалявали. Това очевидно е било толкова разпространено, че дори е имало отделна специалност фризьорки, които са се занимавали с възпалените ушни миди.
