Двама монаси вървели по кален път. Валял силен дъжд. Като стигнали до завоя видели красиво момиче в копринено кимоно, което не можело да прекоси огромна локва на пътя. Единият монах повикал момичето, вдигнал го на ръце и го пренесъл на отсрещната страна. След това двамата монаси продължили пътя си към храма, само дето другият монах през цялото време мълчал намръщено. Малко преди да стигнат храма не издържал и попитал:
– Ние, монасите, не се доближаваме до жени. А ти дори пренесе това момиче на ръце през локвата. Защо?
Вижте още: Най-мъдрата притча за любовта
На което първият монах отвърнал:
– Аз оставих момичето на пътя. Ти още ли го носиш в себе си…
