Живял един човек. Животът му бил обикновен, като на всички хора – в него имало и хубаво, и лошо. Дошъл последният му час и човекът напуснал този свят. Когато се озовал в отвъдното, разбрал, че с него е единствено душата му. Гола, беззащитна и прозрачна – всичко в нея се виждало като на длан.
Пред него изплували всичките му постъпки. Сред тях имало красиви и благородни, но имало и такива, от които на самия него му ставало срамно и противно. Опитал се да изхвърли от душата си своите грехове и недостойни постъпки, но разбрал, че това е невъзможно. Тогава решил да ги затрупа с всичко хубаво и добро от живота си и тръгнал да се срещне с Бог.
Не след дълго стигнал до Райските порти, които били широко отворени. Там го посрещнал Бог, но нищо не му казал.
„Е, явно Бог не видя греховете ми, щом е отворил за мен врата на Рая“, казал си човекът и влязъл вътре.
Минало известно време и човекът отишъл при Бог.
– Господи, не се чувствам добре в този твой Рай – казал той. – Притеснявам се да направя и крачка – много малко е хубавото в душата ми и не мога да скрия лошите неща, които съм вършил. Страх ме е, че всички виждат това.
– А какво искаш от мен?
– Ти си всемогъщ и милостив. Ти видя каква е душата ми, но въпреки това не ме наказа, когато се опитвах да скрия греховете си, дори ме допусна до Рая. Моля те, смили се над мен, изчисти душата ми от всичко лошо и грешно.
– Не очаквах точно такава молба – казал Бог, – но, добре, ще направя това, което искаш.
И Бог изхвърлил от душата му всичко, от което се срамувал човекът. Премахнал от паметта му предателствата и измените, лъжите и клеветите, подлостта, алчността и мързела. Но когато от спомените му изчезнала омразата, човекът забравил и за любовта, заедно със спомените за паденията му, се изтрила и паметта за възходите му.
Вижте още: Много мъдра притча за търпението
Душата му стояла пред Бог напълно празна – по-празна дори от онзи миг, когато се появил на света.
Съжалил го Бог и върнал всичко обратно в душата му. Тогава човекът отново попитал:
– Какво да сторя, Господи? Щом доброто и злото в мен са така преплетени, значи моето място е в Ада, нали?
– Върни се в Рая. Аз не съм създавал нищо друго освен Рая. Този ад, за който говориш, ти го носиш в себе си.
И човекът се върнал обратно в Рая.
Минало време и той отново се изправил пред Бог.
– Господи! Не ми е добре тук. Ти си всемогъщ и милостив. Моля те, съжали ме и прости греховете ми.
– Не очаквах точно тази молба – отговорил Бог, – но ще направя така, както искаш.
И Бог простил всичките му прегрешения, а човекът се върнал в Рая. Но минало време и отново застанал пред Бог.
– А сега какво искаш?
– Господи! Не ми е добре в твоя Рай. Ти си всемогъщ и милостив и прости греховете ми. Но аз сам не мога да си простя. Помогни ми!
– Това вече е молбата, която очаквах – отговорил Бог. – Но това не в моята власт... Това е камък, който само ти можеш да поместиш!
