Зайченцето бяло
Зайченцето бяло
цял ден си играло
в близката горичка
със една сърничка.
Вече се стъмнило,
слънцето се скрило,
зайчето разбрало,
че е закъсняло.
Хукнало да бяга,
както му приляга,
но във тъмнината
сбъркало следата.
Седнало да плаче
малкото юначе.
На кого да каже
път да му покаже?
Спряла под елхата
с лампичка в ръката
малката светулка,
на щуреца булка.
Зайчето видяла,
пътя му огряла.
Отишло при Зайка —
милата си майка.