Разговор с Надя Василева - Кредитен специалист във Fibank – клон Петрич и собственик на фирма за семейно производство на био тахани
„Аз съм един позитивен и усмихнат човек. Бях дете, когато приятел на баща ми имаше девиз, който тогава мислех за празни думи. С годините разбрах, че това се е превърнало и в моя движеща сила в живота: „Ако можеш да помогнеш на някого, помогни. Ако не можеш - не пречи“. Обичам да слушам българска музика, да гледам български филми, а най-много – да шофирам. В работата си помагам на хората да сбъднат своите мечти, осигурявайки им най-доброто решение за финансиране. Подкрепям българското и произвеждам български продукти. Именно с това е свързан и семейният ни бизнес - производство на тахани по домашна рецепта, студено пресовани масла и брашна от ядки и семена. Доколкото е възможно, за нашето производство се стремим към суровини, произведени от български земеделски производители. Ние самите сме такива. Съпругът ми е земеделски производител, който се грижи за градини с лешници. Благодарение на това започнахме нашия малък бизнес. Имаме много идеи, хъс, вяра и мотивация за развитие. И вярваме, че българското производство ще се цени все повече и за в бъдеще.“
- Надя, разкажи ни за професионалния си път?
Тази година стават 20 години, откакто съм в банковия сектор, като повече от половината от тях съм част от семейството на Fibank. През септември 2024 г. отбелязах юбилей като служител на банката - 10 години. Може да не са много, но не са и малко - това е приблизително ¼ от трудовия стаж на активно работещия съвременен човек.
От самото начало на кариерния ми път в Първа инвестиционна банка – клон Петрич заемам позицията „Кредитен специалист“. Обожавам работата си. Тя ми дава възможността да общувам с много хора, да им оказвам съдействие, когато имат нужда от финансиране на своите проекти. Нашият град – Петрич, е малък, но сплотен. С голяма част от клиентите на банката имаме и приятелски отношения.
- С какъв екип работиш?
Имам честта и удоволствието да работя с чудесен екип от професионалисти. В офиса на Fibank в град Петрич няма текучество на кадри, което се дължи и на нашия чудесен управител – г-н Георги Цилев.
Да си част от професионален екип е като да си част от семейство, с което прекарваш основната част от времето си. Тук сме разказвали за най-съкровените си мечти, които след това са ставали реалност, тук споделяме най-прекрасните новини, както и недобрите такива. Заедно сме в добро и в лошо. Плакали сме заедно и от радост, и от мъка, подкрепяме се и преодоляваме всяко препятствие. Както във всяко семейство и конфликти не ни липсват, но ги решаваме бързо с лекота и разбиране. Екипът е единен и в работата, но и в забавленията. Тук имам не само колеги, тук имам истински приятели!
- Какво те мотивира в работа ти?
Мотивация и удовлетвореност в работата не ми липсват. Особено когато видя клиентът да си тръгва доволен от съдействието ни и ще продължи с реализацията на своите идеи, а след това се върне да разкаже как е постигнал всичко от проекта си и сподели, че зад това стои трудът на екипа на Fibank. Да видиш благодарност в очите на клиента е най-голямото удовлетворение. Преди време наш клиент беше в меко казано в „недобро финансово състояние“. Положението беше толкова отчайващо, касаещо дори живота на клиента. Ние обаче намерихме начин и му предложихме адекватно финансово решение, за да излезе от финансовата дупка. Сега при всяко негово посещение в банката го виждаме като доволен и движещ се напред в живота човек. Това е огромен стимул за работа – да знаеш, че си полезен и помагаш на хората.
- Какви са най-големите предизвикателства в работа ти във Fibank?
В ежедневната ни работа се сблъскваме с различни казуси, стараем се да намираме най-правилното решение за всеки клиент, за да може този доволен клиент да стане лоялен и да ни препоръча. Знаем, че доволният клиент е най-добрата реклама, а препоръката му е най-ценна. Това е и най-ефективният начин за привличане на нови клиенти с честност и всеотдайна работа към всеки един от тях.
- Разкажи ни за семейното ви производство:
Идеята дойде от само себе си. Съпругът ми е земеделски производител – има лешникови градини. Първоначално мислехме, че ще продаваме на едро реколтата лешници и с това ще приключи цикълът на работата ни. Още с първите няколко килограма ядки решихме да си направим тахан за наша консумация, но се оказа, че количеството е огромно за лична употреба. Затова реших да предложа на колеги и приятели. Те много го харесаха и продължаваха да търсят още отново и отново. Това ми даде ясен знак, че правим продукт, който наистина се харесва и се търси. Така постепенно, без никакъв бизнес план, но и с много положени усилия от наша страна, нещата се случиха. Днес мога смело и със самочувствие да заявя, че предлагаме чиста храна, направена само от ядки, без никакви добавки. И вече имаме затворен цикъл - от градината до трапезата.
- Кога дойде моментът, в който идеята прерасна в бизнес?
Правехме тахан в малки количества в продължение на 2 - 3 години. Бяхме се отказали от собствена база с производство, защото имаше твърде много изисквания към работното помещение. Като земеделски производители имахме възможността да участваме на земеделски форум „От фермата до твоята трапеза“ - проект, подкрепен от Президента на Република България, Министерство на земеделието и храните и ЮЗДП Благоевград. Там за първи път ни забелязаха и получихме вдъхновение да продължим смело напред. И ето ни днес, 5 години по-късно, дълъг и бавно извървян път, но вече прераснали в малък семеен бизнес със собствено име - BioVas Домашни тахани Петрич.
- Как работата ти в банка ти помага в семейния бизнес?
Работата и опита в банковата сфера ме е научил, че няма невъзможни неща, а винаги има решение, което трябва да намерим. Отказът и отрицанието: „Не, това няма как да стане“, ме мотивира още повече да намирам решение и отговорът да се превърне в „Да“. Доверието на клиентите към банковите ни продукти се пренесе и в доверие към домашните ни тахани.
- Смяташ ли, че интересът към родните продукти расте?
Интересът към и търсенето на български продукти определено расте. Българинът все повече търси качество, чисти и забравени вкусове от миналото, от градините на баба. Склонен е да заплати по-висока цена, но да получи високо качество, което да бъде без компромис. Именно качеството продава, а има ли продажби, ще има и бизнес.
Забелязвам тенденция към все повече организирани фермерски базари, където се срещат директно производители с крайните потребители. Това определено ме радва. Хората се научиха да подаряват домашни и здравословни храни, а подарявайки чиста храна, подаряваш здраве. A от здраве не трябва да пестим.
- Какви са предизвикателствата пред българските производители?
Трудностите няма да откажат човек да върви напред, да се развива и да търси нови предизвикателства. Постоянството, упоритостта, желанието за създаване на добри продукти, са в основата към постигането на по-високи цели.
Водещ проблем пред българския производител е ниската изкупна цена на продукцията (имам предвид земеделска продукция). Разликата в цената от производителя до търговската мрежа е огромна. Вносът на некачествена стока е немалка част от проблемите на БГ производителите. Не на последно място е и недостатъчното субсидиране. Добре би било да има повече стимули за родното производство.
- Къде можем да намерим продуктите ви?
Имаме страница във Facebook, където приемаме поръчките онлайн. Участваме и в базари, където е директната ни връзка с клиенти. В момента сме в процес на развитие на дистрибуторската ни мрежа. Търсим малки био магазини, семейни магазини, в които можем да предложим качествените си продукти. Който има интерес към нашите продукти, може да се свърже с нас директно във Facebook – https://www.facebook.com/Tahani.Petrich
- Какво би казала на всички, които искат да се занимават със земеделие в България?
Все повече виждаме как хора от града се завръщат на село, за да произведат сами плодовете и зеленчуците за собствената си трапеза. Българинът е свикнал на труд, това не го плаши, но реализацията на добри цени е съвсем отделно предизвикателство. Работата на полето е трудоемка и зависеща от природата. Затова има една приказка: „На земеделец майстор не му казват, защото човек предполага, но Бог разполага!“
