Споровете са неизбежна част от всяка връзка. Независимо дали става дума за нещо безсмислено като откъде да поръчате храна за вкъщи, или по-разгорещена дискусия за личните граници, тези емоции определено могат да бъдат стресиращи. В зависимост от това колко интензивен е един спор, той всъщност може да има мощни психологически и физиологични ефекти. Това, което се случва в мозъка ви, когато се карате с партньора, е доста интересно.
Според д-р Джошуа Клапов, клиничен психолог, реакцията, която се задейства в мозъка ви, до голяма степен зависи не само от нивото на интензивност, с която се карате, но и от стила ви на привързаност. Според теорията за привързаността, всеки човек формира определен начин, по който подхожда и се държи в рамките на любовните отношения, без значение коя е половинката му.
5 ЗНАКА, ПО КОИТО ЩЕ РАЗПОЗНАЕТЕ РАЗБИВАЧА НА СЪРЦА
Четирите основни стила на привързаност са сигурен, пренебрежителен, тревожен и страхлив. Тези със сигурен стил на привързване са склонни да бъдат по-доверчиви и уверени в своите връзки. Хората с пренебрежителния стил се чувстват неудобно от емоционалната близост, което ги кара да се отдръпват, когато нещата се разгорещят. В противоположния край на спектъра, тревожният човек се нуждае от постоянно одобрение и уверение, за да се чувства в безопасност. Междувременно човекът, който се страхува, търси емоционална близост и я отхвърля едновременно, защото неговият тип по същност се колебае между пренебрежителния и тревожния.
Тези със сигурен стил на привързване влизат в спор, без техните защитни механизми и желиае за победа да се активират. От друга страна, някой с тревожен стил индикира по-голямо чувство на опасност по време на спор, тъй като представлява потенциалната заплаха, а това води до активиране на симпатиковата им нервна система.
Реакцията на стрес започва в мозъка. Веднага щом партньорът ви повиши глас или каже нещо неприятно за вас, ушите ви изпращат тази информация до амигдалата, част от мозъка, отговорна за обработката на емоциите. Изображенията и звуците, които изпитвате, се интерпретират в амигдалата и когато там се открие опасност следва сигнал за бедствие до хипоталамуса, друга част от мозъка, участваща в контрола на стреса.
