Когато сме изправени пред стресови ситуации, тялото ни активира механизми, които ни помагат да се справим с проблема. Но как мозъкът подготвя тялото ни да се справи с този екстремен момент?
Вижте още: Учените отговарят: Може ли да умрете от смях?
Стресът като състояние предизвиква верижна реакция, която включва нервната и ендокринната система. В резултат на това в тялото ни започва синтеза на хормони на стреса. Тази реакция на тялото има за цел да ни предпази от потенциална опасност, където хормоните на стреса играят ключова роля.
Първите изследвания на стреса
Американският физиолог Уолтър Брадфорд Кенън е един от пионерите в областта на изследването на стреса. Той проследява различни физиологични промени, които настъпват в тялото в състояние на стрес. В резултат на своите изследвания Канон въвежда термина хомеостаза - физиологично равновесие и се отнася до поддържането на стабилността на вътрешната среда на организма.
Ако някакъв фактор, физически или психологически, наруши вътрешния баланс, тогава организмът изпада в състояние на стрес. Стресът е всяка промяна във вътрешната или външната среда, която изисква тялото ни да се адаптира в ситуацията.
Най-важните хормони на стреса
Когато тялото е подложено на стрес, хипоталамусът инициира каскадна реакция, която води до освобождаване на хормони на стреса, като адреналин и кортизол. Тези два хормона предават съобщения до целевите органи чрез кръвния поток, така че тялото да може да реагира адекватно на промените в околната среда. Освобождаването на хормони на стреса е естественият начин на тялото да ни подготви за потенциална опасност.
Кортизолът е кортикостероиден хормон и се произвежда от надбъбречната кора, която е част от надбъбречните жлези. Той обикновено се нарича "основният хормон на стреса", тъй като нивата му се повишават по време на стрес и тревожност. Повишава кръвното налягане и кръвната захар и намалява имунитета. Различни синтетични форми на кортизол се използват за лечение на различни заболявания.
Адреналинът е хормон и невротрансмитер, който участва в регулацията на висцералните функции (напр. дишане). Принадлежи към групата на катехоламините. Той има няколко роли в организма: повишаване на метаболитните процеси (особено при студ или физическо натоварване), стесняване на периферните кръвоносни съдове и вътрешните органи (вазоконстрикция), разширяване на кръвоносните съдове в сърцето и бронхиолите (вазодилатация), повишаване на нивата на глюкозата в кръвта (хипергликемия) и повишаване на кръвното налягане.
Вижте още: Невероятен случай: Жена с две матки забременя и в двете
Реакция на борба или бягство
През 1915 г. Балтер Кенън е първият, който описва реакцията на тялото „бий се или бягай“. По време на своите изследвания той се занимава предимно с работата на храносмилателната система, която е под контрола на парасимпатиковата част на вегетативната нервна система. Кенън заключва, че тази система се забавя в стресови ситуации, защото не е от съществено значение за оцеляването. От друга страна, той забеляза, че по време на стрес симпатиковата нервна система се активира с внезапно освобождаване на хормони, което подготвя тялото да остане и да се изправи пред заплахата или да избяга на безопасно място.
Тялото може да остане в състояние на стрес до 60 минути след преминаване на опасността. Когато парасимпатиковата нервна система се активира отново, тялото се връща в състоянието, в което е било преди стреса. Сърдечната система се забавя, кръвното налягане намалява, а храносмилателната система продължава да функционира нормално. Това състояние се нарича "почивка и смилане". Кенън обясни, че реакцията на борба или бягство е вроден механизъм, който ни позволява да се изправим пред стресова ситуация и да преодолеем възприетата заплаха.
