Изригването на вулкана Хунга в Тонга през януари 2022 г., при което отломки навлязоха в стратосферата, счупи рекордите по експлозивна сила.
Проучване на изследователи от САЩ разкри още шокиращи първи данни за събитието, като изчисли, че само за 11 часа през бурния шлейф от пепел и водни пари са преминали 192 000 светкавици.
Продават последните два портрета на Рембранд, били в частни колекции
Изследователите разкриват, че тези светкавици са били с максимална скорост от 2615 в минута, което официално я прави най-интензивната светкавична буря в историята. Тя е предизвикала също така най-високите мълнии, наблюдавани някога, на височина от 20 до 30 км над морското равнище.
Изригването Хунга Тонга-Хунга Хаапай, както е пълното му наименование, е официално най-голямото експлозивно изригване на века, което създава шлейф от пепел, вода и газ с височина най-малко 58 километра.
"Това изригване предизвика свръхмощна гръмотевична буря, каквато никога не сме виждали", казва вулканологът Алекса Ван Итън от Геологическата служба на САЩ (USGS).
"Тези открития демонстрират нов инструмент, с който разполагаме, за наблюдение на вулкани със скоростта на светлината и помагат на ролята на USGS да информира самолетите относно предупрежденията за опасност от пепел."
Този "нов инструмент" всъщност е комбинация от оптични и радиоизмервания, обединени в един пълен набор от данни. Изследователите са използвали инструменти, измерващи електромагнитното излъчване както във видимите, така и в радиочестотите, включително сателити в орбита и радиоантени на сушата, които са били в състояние да засичат импулси на електрически ток, съобщи сайтът „Science Alert“.
Чрез комбинирането на тези данни екипът може да получи симулация в реално време на мълниеносната буря, която се случи над Хунга, въпреки огромния размер и дебелината на издигащия се шлейф. Наблюденията показват, че изригването е продължило по-дълго, отколкото се смяташе досега, като е съдържало почти половин милиард електрически импулса.
Част от причината за толкова гигантско изригване е, че е започнало под водата, като магмата е изпарявала морската вода, докато се е взривявала директно в нея. Изглежда, че условията са били идеални и за свръхнатоварена буря със светкавици, тъй като са се сблъскали вулканична пепел, преохладена вода и градушка.
Изследването разкрива и повече подробности за изригването и неговия шлейф. Мълниите са имали склонност да "сърфират" върху гигантски вълни, породени от изригването в южната част на Тихия океан, като височинните турбуленции са изпращали вълни от материал. Тези вълни са образували пръстени, широки до 250 км.
"Мащабът на тези светкавични пръстени ни взриви", казва Ван Итън. "Никога досега не сме виждали подобно нещо, в метеорологичните бури няма нищо сравнимо".
"Наблюдавани са единични пръстени от мълнии, но не и многократни, а те са малки в сравнение с тях."
Накратко, масивни изригвания като това могат да генерират свои собствени метеорологични системи, системи, които могат да имат интензивност над и отвъд това, което се случва чрез стандартните метеорологични модели, които виждаме ден за ден.
Данните от светкавиците разкриват и четири отделни фази на изригването, които не са били забелязвани преди това. Това ще подпомогне бъдещото прогнозиране и моделиране на изригванията, като ще помогне да се осигури безопасността на хората и да се предвидят заплахите за живота, ако подобен взрив се случи отново.
Този вид изригване си има име: фреатично (магма във вода). Той обаче никога досега не е бил наблюдаван в реални данни - досега учените са разполагали единствено с геоложки записи, които ни казваха, че този вид изригвания са възможни.
"Беше все едно да откриеш динозавър и да видиш как той се разхожда на четири крака", казва Ван Итън. "Сякаш ти спира дъха."
