Както многократно сме писали, любовта трябва да се празнува и показва всеки ден. Да казвате "Обичам те", без да има специален повод и да правите любимия човек щастлив. Ето и 10 прекрасни цитата за това силно чувство от български писатели.
"Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка от тях е едно от малките чудеса на живота."
"Нощем с белите коне", Павел Вежинов
"Най-силна е онази любов, която може да проявява слабости."
Елин Пелин
"…нищо не е по-безпомощно тъпо и по-съобразително от любовта, … нищо не замъглява и прояснява разума ни с по-голяма сила от нея спрямо това, дали мислите ни съвпадат, или противоречат на поривите ѝ."
"Поручик Бенц", Димитър Димов
"Само една любов признавам на тоя свят – да обичаш независимо от това, обичат ли те, носят ли ти сигурност, подкрепят ли те, като че ли си недоразвито същество и се нуждаеш от патерици. Независимо от това, изгодно или не, благоразумно или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание."
"Отклонение", Блага Димитрова
"Обичам да я гледам, когато се събужда. Започваш да разбираш, че си истински влюбен, когато искаш да се събудиш до някого по-силно, отколкото да заспивате заедно."
"18% сиво", Захари Карабашлиев
"И беше щастлива, че се случи да разбере какво е това, любовта, както казват – нещо хладно и случайно под ниското небе с лъскава луна, и безшумно, и така красиво неподвижно и самотно. Беше хубаво. Но никога не се случи повече."
"Пътуване по посока на сянката", Яна Букова
"Никога не ги карай да те обичат, дете мое. Настоявай да те оставят. И знай, че този, който устои и остане, те обича истински."
"Железният светилник", Димитър Талев
"Ние, хората, не осъзнаваме колко много красота можем да създаваме с енергията си, с мислите си, с думите си, с любовта си. Ако знаехме какво оставяме около себе си във въздуха, ако можехме да го видим, щяхме наистина да приличаме на ангели, които разпръскват само светлина и добро. Затова не вярвам, че смъртта съществува. Тя е безсилна пред любовта. Любовта остава след тленното тяло във въздуха. Щом тя е там, и аз ще съм там. И Бог също. Така се раждаме всеки ден ние, хората, любовта ни, душата ни и Бог."
Мария Лалева
"Преживяхме всички възможни етапи на една връзка, но нищо от това, което хората правят. Пътуванията, обещанията, ревността. Общите навици, любимите гледки, домашен любимец, кой знае, някое куче с тъпо име. С нея се бяхме хвърлили някак аматьорски в тази любов. Бяхме твърде лакоми и неопитни, за да се насладим задълго на това, което имаме. Бяхме прескочили опознаването, гоненето, търсенето и бягането. Бяхме изпили на екс каквото имахме. Честит ни махмурлук."
"Затворисърце", Константин Трендафилов
"Беше щастлив и не искаше нищо повече от това. Не ниви, не ливади и стада, не имоти и богатства, а това: да се върне вечер и отдалеч да види огъня, че свети, неизменен и верен; една жена да го посрещне при огъня с мълчалива ласкавост, да го обвие като дете с повоя на мълчаливата ласка. Да не мисли по цял ден за нея, но да знае, че я има на тоя свет, че е някъде, че е в него - като кръв, като хляб и вода, като сила в снагата. Като огън във вечерите и нощите му. Това. Понякога му се струваше, че в живота си е имал само една жена - само тая. Че никакви други не само че не е имало, но и не е могло да има. Че е познал само една - тая. Която всъщност още не познаваше."
"Калуня-Каля", Георги Божинов
