Най-после цялостно пред съвременния читател се изправя поетесата Яна Язова – неравна, задъхана, навлизаща в непознати и плашещи дълбини. В "Събрани стихотворения" за пръв път са събрани на едно място трите стихосбирки на поетесата – "Язове" (1931), "Бунт" (1934) и "Кръстове" (1934), които имат само по едно издание.
Добавени са всички по-късно публикувани от нея творби в печата – във вестник "Литературен глас", "Вестник на жената", в двата сборника "Сноп", издадени от Клуба на българските писателки, на който тя е секретар и които не са издадени в книга. Други пък, някои от които последни – от края на живота ѝ, са взети от машинописа "Язове. Избрани стихотворения", съхранен в две машинописни копия във фонда ѝ в Централния държавен архив.
Вижте още: Любовни хроники: Яна Язова и Александър Балабанов
Постсимволизъм, сюрреализъм, древногръцка мъдрост, чувственост и удивление от краткостта на живота, пожари на незаглъхваща страст – такъв е поетичният мир на Яна Язова – различната страница в българската поезия от 30-те години на ХХ век.
ЩЕ БЪДА!...
Дори да нямам тука гроб безшумен,
да нямам вече близки, врагове,
при тебе ще останат мойте думи
и моят дух, превърнат в звукове!
Легендата на всички ще разправя,
записваните в мрака писмена.
И който тръгне, няма да забравя,
че се върви и в бурни времена!...
Ще бъде минало, каквото страдах.
Изминат ще е главоломни ход.
Затуй, че устоях и че не падах,
ще ме обича целият народ!
